— Съседката може ли да разпознае посетителя, когото е видяла?
— Не. Той е бил с гръб към нея — отговори Меркулов. Разтвори черната си папка и извади един лист. — Приготвих това. Прочети го… — Протегна листа към мен.
Разпореждане
за започване на следствено дело
Старши следователят по особено важни дела от Московската градска прокуратура, старши юридически съветник Турецки, като разгледах материалите по углавното дело, възбудено по повод убийството на гражданите Гусев, Холод и Шебурнов, по силата на чл. 129 от НК на РСФСР
Разпоредих:
Като взех предвид заповедта на заместник главния прокурор на Руската федерация К. Д. Меркулов, възложил лично на мен разследването на фактите по убийството, поемам делото за производство.
За целта да бъде организирана следствена група в състав А. Б. Турецки (ръководител) и О. Б. Левин (следовател, член на групата).
Ст. следовател по особено важни дела
от Московската градска прокуратура,
ст. юридически съветник А. Турецки
— Добре. А какво стана при главния? Сигурно момчетата от комитета искат да вземат делото? И благополучно да го забатачат? — попитах Романова.
— Така изглежда. Терористичен акт е все пак… — уклончиво ми отговори Шура.
— Аз няма да се откажа от разследването! Да го знаете и двамата! Няма да се откажа, докато не завърша разследването по убийството на Холод! Дори да спуснат ценните указания на президента за прекратяване на следствието! Ще го докарам докрай! Ще видите!
— Не възразявам, Саша — каза Меркулов. — Само че…
— Никакво „само че…“! Ако се наложи, сам ще изпълня присъдата! — възкликнах с внезапно обхванала ме ярост.
— Ее, Турецки, зарежи емоциите. — Романова леко удари с юмрук по масата. — Само това ми липсваше — да се тревожа и за тебе. Тук може да е замесена и политика. Така че бъди внимателен. Разбра ли?
— Разбрах. Ще се постарая — промърморих аз.
— Добре, Саша. Сега заминавай при съдебния лекар. Там вече те чакат — каза Меркулов и стана.
Отидох в моргата на Първи медицински институт, където в мое присъствие беше направена експертиза на трупа на Татяна Холод. Подписах акта и колкото и да ми беше тъжно след видяното в моргата, тръгнах към редакцията на „Нова Русия“.
Извлечение от акт за съдебномедицинско обследване
на трупа на гражданката Т. М. Холод
На 3 декември 1991 г. в гр. Москва при ярко електрическо осветление от луминесцентни лампи в моргата на Първи медицински институт аз, съдебномедицинският експерт на Московското бюро по съдебномедицински експертизи, доц. к.м.н. Роман Йосифович Розовски, при участието на криминално-медицинския експерт к.м.н. к.ю.н. Игор Иванович Калюжни и в присъствието на старши следователя по особено важни дела от Московската градска прокуратура Александър Борисович Турецки, извърших аутопсия и съдебномедицинска експертиза на трупа на гражданката Т. М. Холод.
В резултат на съдебномедицинската експертиза на трупа стигнахме до следния извод:
Смъртта на Татяна Михайловна Холод, 35-годишна, е настъпила на 3 декември 1991 г. между 11:30 и 12:00 часа в резултат на експлозия на открито взривно устройство и е причинена от следните травми: разрушаване на част от главния мозък, травматичен шок и загуба на кръв.
Данните от микроскопския и спектрален анализ показват, че в момента на взрива Т. М. Холод се е намирала в седящо положение, а взривното устройство е било около лявото й бедро, във връзка с което на най-голямо поражение са били подложени органите от лявата страна на тялото (установени са травми на гръдния кош, разкъсване на коремната кухина и вътрешните органи, а също така и обгаряния).
Посоката на експлозията, липсата на други наранявания по тялото, липсата на следи от борба и самоотбрана, а също така и протоколът от огледа на местопроизшествието и данните от медикокриминалната експертиза потвърждават, че смъртта на гражданката Т. М. Холод е настъпила в резултат на въздействието на взривно устройство.
Р. Й. Розовски
И. И. Калюжни
А. Б. Турецки
Излязох в двора на Първи медицински институт, бръкнах в джоба си да извадя цигарите и видях, че пръстите ми леко треперят. Мислено си заповядах да се стегна и треперенето като че ли престана. Но тъкмо се опитвах да запаля, когато усетих по гърба си чудовищен студ, сякаш допряха до гърба ми нещо остро и студено. Тутакси разбрах, че е поглед, тежък зловещ поглед, който сякаш пронизваше вътрешностите ми. Беше дулото на пистолет. В някои критични ситуации така усещах насоченото към мен оръжие и този усет ме е спасявал неведнъж.