Меркулов погледна Левин и уморено каза:
— Ето го това, заради което преравяме тонове словесна руда. Сега поне като че ли е ясно как Татяна Холод е трябвало да получи документите. Ако графологичната експертиза потвърди идентичността на почерка с почерка на един от подозираните, ще знаем и конкретния изпращач…
— Много ли са заподозрените? — полюбопитства Левин.
— Достатъчно.
Левин стана и изтърсвайки праха от ръцете си, тръгна към вратата:
— Отивам да си измия ръцете.
— Продължаваме работата — каза Меркулов. — Продължаваме!
Той се задълбочи в съдържанието на някаква служебна бележка с надпис „Министерство на отбраната на СССР“.
Но по-нататъшното ровене не прибави нищо ново.
Колата на „Бърза помощ“ се отдалечи от блока, в който живееше Турецки, и спря в празната пресечка. Санитарите бяха свалили усмирителната риза от беззъбия Игор, изкараха го от линейката на улицата, потупаха го ободряващо по рамото. Единият го напътстваше:
— И не крещи повече така, Игор, разбра ли? Иначе пак ще ти шибнем успокоителни! Довели са те тук не да ревеш „ти ще умреш“, а да действаш. Запомни ли къде живее клиентът ти… Пистолетът на място ли е?
— На място — навъсено отговори Игор, като се потупа по кафявото кожено яке. Той беше облечен доста прилично и нищо не би издавало човека, излязъл от релси, ако не бяха очите му — прекалено разширените зеници като че ли гледаха в друг свят, не в нашия.
— Върви тогава — усмихна се вторият санитар, който бързаше да се отърве от Игор, той пък се беше вкопчил в дръжката на вратата на колата, изглежда, се боеше да остане сам в тази студена зимна Москва.
— Къде са другите? — изхриптя той. — С тях ще ми е по-весело…
— Ще действаш самостоятелно. Нямаш работа с другите. Не разчитаме особено на твоите приятели. Надяваме се на тебе, разбра ли? Тръгвай! — Санитарят измъкна ръката на Игор от дръжката и седна зад волана. — Край, остани си със здраве! Ако си свършиш работата — живей, както искаш. Но не изпълниш ли задачата, не се надявай да се скриеш от нас! Светна ли ти?! До живот ще си висиш на иглата!
Вторият санитар също се качи в линейката и тя потегли. Игор остана сам в пустата уличка, по която самотно вървеше жена, увита в астраганено палто.
Тя не обърна внимание на мъжа с якето, който, сякаш събуден от сън, в същия миг забрави за линейката и бавно, оглеждайки се назад, тръгна след нея.
Върнах се у дома по тъмно. От безкрайните разпити в редакцията, от разговорите с жената на Гусев и Шароев бях страшно уморен. Но не ми се пиеше. Искаше ми се да се отпусна и да напипам онзи край, който само ако го дръпнеш, и цялото това кълбо ще се разплете и ще бъде намерен убиецът.
Изтегнах се на дивана и реших да анализирам първите факти и свидетелства, сред които имаше и много любопитни неща.
Заключението на експертизата по взрива се очакваше най-рано утре, но засега… Засега мислено написах на белия таван цифрата едно и с нея отбелязах събитието:
1. Всичко започна от моето дежурство… на 2 декември в апартамента си беше убит генерал Селдин. Предполагаем мотив — кражба на златни монети от колекцията му.
2. След по-малко от денонощие следва взривът на Лосиний остров. Загива Александър Александрович Самохин.
3. Таня ми позвъни и ми наговори странни неща — че очаква документи, „които ще натежат повече от двеста грама тротил… Приготвила съм такава бомба, че ще ахнеш…“
4. Таня ме извика на заседание на редколегията. Взрив в мерцедеса на Гусев — Татяна, Гусев и шофьорът загиват.
5. В момента на гибелта на Татяна Холод неизвестен или неизвестни правят обиск в апартамента й. Вероятно от дома й изчезват папки с материали за КГБ и ГРУ.
6. Слава Грязнов намери мерцедеса на Самохин. Оказа се, че мерцедесът е пристигнал от Германия.
7. През нощта на 3 декември по молба на Татяна четох „Записките на полковник Васин“.
8. Самохин… Самохин е посещавал дома на Андрей Гусев. Шароев без съмнение познава Самохин, ако съдим по сянката, която премина по лицето му. Ако предположим, че Самохин е дал бомбата на Татяна с колет, пакет, дипломатическо куфарче или по някакъв друг начин, и са го очистили като изпълнител на поръчката? Очистили са го преди взрива в мерцедеса на Гусев? Не, нещо не е наред…
Самохин е предал на Татяна документите, без да знае какво има в пратката? Но защо Татяна не е отворила веднага онова, което са й връчили? Нали на 3 декември сутринта тя ми позвъни и думичка не каза, че е получила документите… Дали не е решила да отвори онова, което е получила, само в присъствието на Гусев?