Разбира се, че помнех. Беше преди година, когато в Москва беше подписано споразумението, според което Източна Германия получи освобождаването си от крепостничеството и немците решиха да се обединят, разрушавайки Берлинската стена. По това време Татяна беше в командировка като специален кореспондент на един вестник. Явно на Гряжски не му беше приятно да си припомня онези събития, защото фактически след това техният семеен живот се прекърши. Мъжкото му самолюбие страдаше.
— Когато се върна, разбрах, че там си е намерила някого. Тя нищо не казваше, но аз сам се досетих и поисках обяснение от нея. Тогава ми каза, че е срещнала човека, в когото се е влюбила и с когото е решила да свърже живота си. Аз бях просто бесен и дори… — Гряжски обидено изхлипа и отново извади кърпата си. — Е, с една дума, не бях прав… След това се разделихме. А вчера, виж какво намерих в дома й… — Той бръкна в джоба си и аз неволно се напрегнах, предвкусвайки необикновен късмет. Но Гряжски извади цял куп с телефонни сметки.
— Телефонни сметки — каза той някак прекалено важно. — Това са сметките от Танините международни разговори.
Аз с подчертан интерес ги прегледах — да, наистина бяха разговори с Германия — „услуга — 92, код — 1049“. Както всеки влюбен човек, Татяна много често се беше обаждала на своя „немец“.
— Аз й подсказах темата за далаверите в Западната група войски! Дори измислих и името — „Армейска Панама“.
Не се сетих веднага и не зная защо си представих войник с армейска панама — шапките, с които служат на южната граница.
— Какво общо има панамата?
— Ама как? — почти се обиди Саша Гряжски. — Панама! Машинация!…
Чак сега ми светна! Той имаше предвид не шапката, а голямата афера, каквато е било строителството на Панамския канал.
Спомних си, че за да се финансира строителството, били пуснати акции, с които са обещавали на притежателите огромни дивиденти. Панамският канал трябвало да стане бездънна златна мина, какъвто и станал, но по-късно се разбрало, че всичките пари са откраднати. В машинациите били замесени корумпирани членове от всички европейски правителства и практически строителството било прекратено.
— Разказах й, че във военните магазини на Западната група войски пробутват цигари, които се изнасят от Съюза. Купуват вносни цигари тук по цени на едро и ги изпращат обратно, на Запад, но по цени на дребно. Когато й го разказах, тя се запали. Каза, че това е изключителен материал!
В този момент на площадката около тоалетната се появи някаква мадама, която високо завика към Гряжски:
— Саша, всички се качиха в автобуса. Изпратиха ме да те търся!
Гряжски ми протегна сметките:
— Все пак виж сам… Провери. Струва ми се, че тука има нещо…
Машинално поех хартийките, пъхнах ги в джоба на сакото си, а той се затича към гардероба да вземе палтото си. Аз също тръгнах към изхода, но настроението ми беше отвратително. По закон би трябвало да оформим протокол за доброволно предаване на документи, но аз се направих на разсеян — реших след някой и друг ден да призова Гряжски в прокуратурата.
— Боря — чух неочаквано вика на Гряжски. — А за Татяниния полковник поразпитай Семьонова. Тя може много да ти разкаже за взаимоотношенията им. Те бяха приятелки!
Наташа Семьонова не би могла да не дойде днес в Дома на журналистите. Изглежда, че беше дошла, но аз бях толкова замислен, че не съм я видял. Както не бях забелязал и Гряжски.
За всеки случай реших да я потърся из залата, без да се надявам, че ще ми провърви.
Но ми провървя. Намерих Наталия Алексеевна Семьонова в бара, където беше седнала с някакъв млад мъж и чакаше кафето си.
— Наталия Алексеевна? — приближих се и попитах.
— А, Турецки? Ти ли си? Защо така официално? Аз съм само Наташа… Какво да се прави, Турецки, виж къде се срещаме — въздъхна тя. — Искаш ли кафе?
— Не, но ако не си много заета, бих ти предложил да отидем до пицарията. Май че беше наблизо. Важно е за мене, Наташа… Извинете — казах на спътника й. — Отнемам ви я за половин час, не повече.
— Моля. Ще почакам — въздъхна младежът.
„Пицарията“ се оказа малко барче, в което предлагаха и пица към кафето. Поръчах турско кафе, коняк и пица. Трябваше да почакаме няколко минути, докато приготвят поръчката.
— Всичко е толкова ужасно… Представяш ли си, видяхме се с Таня преди командировката й. Разбрахме се да се срещнем вечерта и в същия ден тя е починала.