— Ами той го е направил — сви рамене Меркулов.
— И перука! Този луд може и да е бил със светла перука — добави Грязнов. И той не криеше насмешката си.
Разбрах, че няма да ме подкрепят. Меркулов ми подсказваше, че срещите ми с лудите по улиците са си моя лична работа.
— Александър Борисович, мисля, че вече нямаш повод за безпокойство, твоят „италианец“ вече никого няма да нападне — каза Костя. — Я по-добре да се захванем с работа. Виж експертизата за мерцедеса.
Според криминалната експертиза в дипломатическото куфарче е било поставено взривно устройство, равно на 300 грама тротил.
Бомбата, за която е бил използван стандартен взривател, избухнала в резултат на много прост механизъм. Цялата тази адска машинка е била едно механично устройство, което въпреки своята елементарност изпрати на оня свят трима души.
Химическият анализ беше прибавил към всичко това и данните за материалите, от които е било изработено куфарчето.
Те са били произведени в ГДР, т.е. в Германската демократична република. Но това съвсем не означаваше, че куфарчето е донесено от чужбина, а не е купено, да речем, от ГУМ.
Куфарчето е било натъпкано с използвания вече в Москва пластичен експлозив С-4, който се произвеждаше в Чехословакия. С него главно, или по-точно — стопроцентово, бяха въоръжени специалните части за диверсионно-терористична дейност. А пък тези части бяха подчинени на Главното разузнавателно управление към Генералния щаб на СССР, сиреч военното разузнаване. За него не се чуваха дори клюки — толкова строго беше засекретена тази организация.
Веднъж ми се наложи да се сблъскам с тази машина, чието устройство наподобяваше месомелачка — същата цялост, плътно пасване на механизмите и дори същият принцип — всичко, което влезе в тази организация, се смила, и всичко, което излиза, наподобява фина кайма. И само щастлива случайност ми даде шанса да избягна закономерния край. Трябва да кажа, че на други не им провървя — вечна им памет.
Въздъхнах тежко и огледах присъстващите — значи Татяна е донесла дипломатическото куфарче.
— Сега предлагам да изслушаме нашия нов следовател Олег Борисович Левин, който разследва делото на Селдин. Има ли възражения?
Меркулов извади цигара „Димок“, разчупи я на две и сложи едната половина в цигарето.
Исках да възразя, но разбирах, че Меркулов няма да се заинтересува от нищо, което не се отнася пряко до мерцедеса. Казах почти без ирония в гласа, че с удоволствие ще изслушам докладващия.
Левин беше донесъл много новини. Беше обиколил всички апартаменти от блока на Селдин. Беше потвърдено, че кръгът от познати на генерала е много тесен. Левин издирил нумизмати, които познаваха Селдин. Генералът нумизмат много рядко общувал с колегите си колекционери. Само в събота, и то в клуба им.
Обаче Селдин имаше двама близки познати — единият беше колекционер, а пък вторият живееше в апартамент №120 и беше млад мъж, чиято фамилия никой не знаеше. Разпитаните съседи го знаеха като Шурик.
Младият приятел на генерала не беше московчанин, живееше под наем в жилището на човек, който вече втора година беше в задгранична командировка. В настоящия момент Шурик не си е у дома и апартаментът е заключен…
— Дали пък да не обискираме този Шурик? — предложих аз.
— Мисля, че е възможно — съгласи се Меркулов. — Ще дам разрешение.
Левин много се зарадва и продължи:
— Този Шурик е заминал за Прибалтика и досега не се е върнал. Съседите му не знаят кога ще се прибере…
— Тогава можем да изчакаме с обиска — каза мълчалият до този момент Грязнов. — Но няма да е лошо, ако Олег Борисович поразузнае повече за този млад приятел на генерала.
— Добре ще е да намерим и снимка, и паспортните му данни — намесих се и аз.
— Ами аз намерих — смутено наведе очи Левин. — Имам и снимка. Зина ми я даде. — Той леко се изчерви от смущение. Ами да, това беше победа! — Този Шурик… е искал да свали дъщерята на Селдин, но тя е отблъснала ухажването му…
— Да, такава красавица ще убие мерака на всеки — заядох се аз, намеквайки, че Зина не се отличава с особена хубост.
— Не е така, Александър Борисович — каза с упрек Левин. Явно мнението му за женската красота се различаваше от моето. — Тя ми каза, че преди няколко седмици са се снимали с Шурик около „Макдоналдс“, т.е. — бързо се поправи той — снимали са се с фигурата на Елцин на фона на „Макдоналдс“. Когато Зина ми го каза, веднага отидох на „Тверска“. Намерих фотографа, но той отказа да ми търси снимката. Тогава му казах, че повече няма да работи на това място, и му показах удостоверението си. И след половин час имах негатива. — Левин сложи на масата няколко снимки.