— И освен това… установихме… — Олег направи дълга театрална пауза, която едва издържах. — Убийството на Селдин е било извършено не рано сутринта, както предполагахме, а предишната вечер!
Престорих се, че съм потресен от чутото. После казах с лека ирония в гласа:
— Четох експертизата, в която се посочва времето на смъртта.
— Да, извинете, забравих. А запознахте ли се с показанията на портиерката?
— Не.
— Портиерката, която е била дежурна вечерта на предния ден, е потвърдила, че е видяла Самохин да влиза във входа. Поздравили се. После видяла и втория, който казал, че е със Самохин… Значи бил е съучастникът. Портиерката не е видяла лицето му, но казва, че бил много висок и едър.
Вратата се отвори. На прага застана Грязнов, а зад гърба му се мяркаше лицето на Пряхина. Той помоли да откараме Олга Захаровна до дома й.
— Можеш ли да караш кола? — попитах Левин, измъквайки от джоба си ключовете от ладата.
Левин сви рамене, помисли и каза:
— Разбира се! — дори ми се стори, че се обиди.
Подадох му ключовете.
— Ако рекат да те спрат, мисля, че ще се оправиш, нали.
Той мълчаливо кимна и взе ключовете.
— Ще ви изпратя, Олга Захаровна. За минутка ще стигнем.
— Довиждане — каза Олга Захаровна — и както казват, благодаря за вниманието.
Тя затвори вратата след себе си.
— Нещо много бързо — учудих се аз. — Да не би да сте готови?
— Пряхина ми каза, че онзи, военният, много приличал на един режисьор, който е снимал любимия й филм „Беларуската гара“. Аз пък помня лицето на Смирнов, даже веднъж седяхме на една маса в Дома на киното. Така че, ето… — Грязнов побутна към мене ксероксно копие от съставения фоторобот.
От листа ме гледаше късо подстриган мъж с волево лице на около четиридесет.
Това лице нищо не ми говореше. Мисълта ми неволно се върна към онова, което ми се случи в Дома на ветераните.
„Интересно, дали Грязнов знае или дежурният следовател е решил, че не е нужно да му съобщава?“
— Слава, знаеш ли къде бях днес? — попитах го аз.
— Всичко знам — усмихнато отговори Грязнов. И добави, като видя, че се учудих: — Слуховете по земята ходят. Ти беше прав, Саша. Не току-така са се влюбили в тебе хората без отпечатъци. Второто нападение вече не е съвпадение. О, заговорих в рими! — и той се засмя. — За всеки случай — бъди по-внимателен.
— Имаш ли някаква сериозна версия — защо ме обикнаха толкова откачените?
— Ами защото ти самият си откачен — смееше се Грязнов.
— Ако говорим сериозно?
— Ако говорим сериозно, мога да предположа само едно: някой много иска да ни накара да повярваме, че взривът на мерцедеса е работа на ненормални хора. Затова ти правят и тези демонстрации. Сигурен съм, че скоро ще ни подхвърлят поредния ненормален, който радостно ще поеме върху себе си цялата вина — и за Гусев и Холод, и за Самохин и Селдин… Моята версия е: готвят ни някакъв грандиозен номер. Нищо друго не ми идва в главата.
— Това си мисля и аз. Само че нещо не пасва. Нещо не е така, както би трябвало да бъде…
Сбогувахме се с Грязнов и отидох при Костя Меркулов. Той говореше по телефона и ме помоли да изчакам, като ми посочи креслото. Не слушах какво казва на жена си или на дъщеря си, а се тръшнах във фотьойла и тъпо загледах фоторобота — кой е, от къде е, кой го е изпратил? Той ли е изпълнителят на акцията или не? Военната униформа маскарад ли е, или той наистина е военен, но не е професионалист в „шпионските“ игри и затова е решил, че не си заслужава да се преоблече цивилно.
Военният от фоторобота пратеник ли беше — в дипломатическото куфарче ли са били донесените от него документи?
Ако приемем, че е дошъл рано сутринта, сложил е куфарчето с документите в камерата на багажното, след това е позвънил на Татяна Холод, но… подслушването! Нали Миша Липкин ми каза, че след като от редакцията са изчезнали видеокасетите и документите, телефоните се подслушват! Защо пък не? Не е задължително да са хората от „службите“. Прекрасна подслушвателна апаратура можеш да си купиш свободно и на пазара в Лужники. Всеки, който има достатъчно пари и си купи такава апаратура, може да подслуша телефонните разговори или какво си говорят в стаите с открехнати прозорчета, че дори и през стъклата…