Всички се разсмяха и Стюарт забеляза, че започват да се отпускат.
— И тъй, Харис без съмнение би желал да презареди в Дъблин и отново да излети, но боингът не може да стигне до Щатите без междинно кацане. Това означава, че ако се опита да излети, той ще трябва да спре за презареждане в Исландия или Канада, а и на двете места имаме хора, готови за действие. Разбира се, бих предпочел да не подлагам канадците на изпитание, като се има предвид, че грамадната горила ги дебне от юг, а тя иска Джон Харис да се прибере у дома без произшествия.
— Сър Уилям — обади се една от жените.
— Стюарт — поправи я той.
— Да, сър… Стюарт. Исках да кажа, че ако само заредят с гориво и излетят веднага, няма начин да осигурим навреме заповед за арест.
— Разбирам, Орла. Но пилотите са уморени и едва ли биха пожелали да излетят, преди да си починат. А мистър Райнхарт сигурно е наел местен адвокат, който ще му каже същото, което казвате и вие — че няма начин спешно да намерим съдия. Харис ще пресметне съвсем правилно, че не можем да му щракнем белезниците по-рано от утре следобед, тъй че има няколко часа отсрочка. И тъй, ето го предизвикателството: по колко начина може да напусне Ирландия, без да броим наетия боинг, и как да му попречим, без да прекрачим закона?
Патрик Нолан огледа останалите, прелисти записките в бележника си и се обърна към Стюарт.
— Е, поне в едно съм сигурен: че не може да избяга с влак.
Сред дружния смях на останалите Патрик продължи:
— Знаем, че са резервирали стаи в хотел, което означава, че имаш право, Стюарт. Искат да си починат. Но най-голямата ни тревога са пътническите авиокомпании.
Стюарт кимна одобрително.
— И аз помислих за това. Той може просто да си купи билет от „Аер Лингус“ и да отлети директно за Ню Йорк.
— Още в седем сутринта — потвърди един от мъжете. — Но допреди два часа нямаше резервация на негово име в нито една от компаниите с преки полети до Щатите. Това обаче не означава, че няма да се опитат.
— Познавам лично директора на „Аер Лингус“ — каза Стюарт. — Може би си струва да му позвъня и да обясня каква правна и политическа отговорност поемат, ако осигурят пътуването на Харис. Но трябва спешно да откриете телефона му.
Сътрудниците надраскаха поръчката в бележниците си. След малко Нолан вдигна пръст.
— Има още една линия с преки полети до Щатите, Стюарт.
— За „Делта“ ли говориш?
Патрик кимна.
— Директорът им е ирландец, нали?
Всички около масата се спогледаха, после Патрик пак се обърна към Камбъл.
— Да… така ми се струва.
— И те се нуждаят от разрешение на правителството, за да летят до Ирландия. Лицензи и сертификати. Предполагам, че ако много ядосат правителството, никак няма да им е леко.
Един от мъжете вече бе станал от масата и вадеше клетъчния си телефон, но Камбъл му направи знак да изчака.
— Бил, ще ни трябва името на директора, домашният му телефон и всички лични сведения, които успееш да намериш.
— Какво ще му кажеш? — попита Нолан.
Стюарт Камбъл се усмихна широко.
— Нищо, Пади, защото ти ще му позвъниш от мое име.
— Добре, Стюарт, но може ли да попитам защо точно аз?
— Ти си ирландец, той също, а аз съм скапан британски благородник. Кой от двама ни има по-добър шанс?
Патрик кимна.
— Разбрано.
36
В близост до международно летище Дъблин, Ирландия
Вторник, 21:05 ч
— Външните светлини работят, височината проверена, всички показатели в норма — докладва Аластър, докато Крейг Дейтън изключваше автопилота на боинга и леко изтласкваше щурвала напред, за да започне плавното спускане според системата за кацане по прибори.
— Насочваме се за приземяване. Задкрилки на двайсет и пет, спусни колесника, започни проверката — нареди Крейг.
— Разбрано — отвърна Аластър. — Задкрилки на двайсет и пет… колесникът спуснат.
Той премести лоста за колесника в долно положение и пое в скута си ламинирания списък, за да изчете проверката преди кацане.