— В Белия дом ни учат как да тормозим всички едновременно — каза президентът, после се обърна, за да го запознае с Крейг Дейтън и Аластър Чадуик.
Джей на свой ред представи Майкъл Гарити, после кимна към двамата мъже, които стояха настрани.
— Господата са от ирландските емиграционни служби.
Единият служител се усмихна и посочи групата.
— Е, добри хора, кой от вас е бил президент на Съединените щати?
Когато приключиха с формалностите и документите, Джон Харис кимна на Джей и посочи друг самолет, спрял наблизо.
— Виждам, че Камбъл е тук.
— Нима… познавате самолета? — изненада се Джей.
Харис се навъси и кимна.
— Да, от „Сигонела“. Беше паркиран доста далеч, но цветовете на емблемата са характерни.
— Пристигна почти преди час — каза Джей. — Недоумявам как е разбрал, че сте още във въздуха и летите точно към Дъблин.
Президентът поведе групата към терминала.
— Никога не подценявай Стюарт Камбъл, Джей. Звучи банално, но едва ли бих могъл да ти дам по-ценен съвет.
— Напълно вярвам — отговори Джей. — И предполагам, че сега е вдигнал на крак всичките си сътрудници да търсят съдия. По пътя към хотела Майкъл ще те запознае с подробностите, но смятам, че до утре сутрин сме в безопасност. Нещо повече, едва ли ще успеят да предявят заповедта преди четвъртък сутринта, защото утре е Денят на свети Патрик. Но, Джон, ако има възможност утре сутрин да те измъкнем оттук с редовен полет, трябва да го направим. Непременно.
— Възможно ли е? — попита президентът, докато Джей отваряше вратата на терминала пред него и Шери.
— Нямах време да проверя — каза Джей, когато го догони, след като бе оставил Гарити да държи вратата за останалите. — А и, честно казано, не ми се искаше да правя резервация на твое име. Боях се, че хората на Камбъл ще забележат.
— Но имаш списък на полетите, нали? — попита Шери.
Джей кимна.
— Да. Преките полети са на „Аер Лингус“ и „Делта“, макар че „Делта“ има междинно кацане в Шанън. Мислех си, че можеш да използваш моя паспорт, Джон…
Президентът спря, поклати глава и се озърна към Шери.
— Няма да постъпя така, Джей. Човек все някъде трябва да тегли чертата. Освен това използването на чужд паспорт е престъпление в почти всяка държава. Знаеш го.
— Аз… да, знам, но просто искам да се прибереш у дома.
— Е, и аз искам да се прибера у дома, но не с помощта на евтини хитрости.
Той видя как Джей болезнено присви очи и бързо го хвана за ръката.
— Не те подигравам, Джей. Ти вършиш точно това, което бих искал — проучваш всеки възможен вариант, но аз трябва да сложа юзда на собствените си страхове.
Джей кимна.
— Разбирам.
— Много съм разтревожен — продължи Харис, като кимна към Крейг Дейтън и Аластър Чадуик, които чакаха на почтително разстояние, — че позволих на тези двама чудесни пилоти да застрашат професионалното си бъдеще заради мен. Ако останат без работа, ще трябва да им помогна.
— Налагаше се да те измъкнем от Италия, Джон.
— Знам. Но с всеки изминал час ставам все по-нервен, защото най-сетне започвам да осъзнавам каква колосална мрежа е заложил за мен Мирафлорес по целия свят. Сигурен съм, че Стюарт разполага с неограничени финансови средства и неограничен брой помощници.
Нов пристъп на съмнение разтърси Джей. Пред чудовищната правна машина, водена от Стюарт Камбъл, екипът на Джон Харис се състоеше от един ирландски адвокат с неизвестни способности, един местен юрист, с когото тепърва трябваше да се срещне, и един злополучен тексаски съдия, опитващ се да си възвърне отдавна загубеното място в международното право. Съотношението на силите бе убийствено и сега трябваше да използва всяка минута, за да се подготви за схватката в ирландския съд.
Крейг Дейтън догони Джей тъкмо преди да се качи в първата от двете наети коли, които щяха да ги откарат до хотела.
— А сега накъде, мистър Райнхарт?
— Моля?
— Ще ви трябваме ли? Имам предвид самолета и екипажа.
— Не знам. Можете ли да изчакате до вдругиден?
Крейг се озърна към Аластър, който се задаваше с пътна чанта в ръка, после отново погледна Джей.
— Вижте какво, нас вероятно ще ни уволнят и… трябва да знам, защото ако чартърът продължи, сигурно мога да убедя „Юро Еър“ да ни задържи като пилоти. Единствената причина да дадат под наем самолета беше натискът от Белия дом, но когато натискът спре и парите свършат, ще ни заповядат незабавно да излетим за Франкфурт.