— Ако не успеят да получат разрешение за арест тук, в Дъблин, няма как да го спрат, преди да стигне до Шанън. Просто трябва да го отведем на летището около девет, нито много рано, нито много късно. Можем тихомълком да купим билета от гишето на аерогарата. Без заповед за арест нито гардовете, нито граничните власти имат правото да му забранят достъп до самолета.
— Звучи разумно — каза Шери. — Ще го събудя навреме.
Срещу асансьорите имаше скамейка и двамата се отпуснаха на нея.
— Изглеждаш изтощен, Джей — каза Шери с уморена усмивка.
Той също се усмихна.
— Така е, но по-скоро от тревоги, отколкото от работа. Аз… просто не искам да се издъня.
— Аз също — каза тя, после млъкна смутено и погледна към асансьорите. — Той е добър човек, Джей.
— Знам.
— От четири години работя с него и той е най-внимателният, най-почтеният…
— Позволи ми да те прекъсна, Шери. Знам всички хубави думи и съм напълно съгласен. Когато всичко свърши, някой ден трябва… да се съберем и да си разправяме истории за Джон Харис — добави със смях той.
Тя кимна.
— Да, би ми харесало. Между другото, спокойният ти глас по телефона ми беше голяма утеха, особено през първите часове на цялата история.
Джей се разсмя.
— Нямаше да е такава утеха, ако беше видяла импровизирания ми команден пункт в Ларами, щат Уайоминг.
— Тъй ли?
— Представи си кухненска маса, два телефона и аз по халат.
Шери се усмихна и наостри уши.
— По халат ли?
Джей се поколеба и за пръв път я погледна право в очите.
Наистина е красива, помисли си той, като си спомни впечатлението от първата им среща.
— Да, по халат. Но това е дълга история.
— Би ми се искало да я чуя. Много екзотично звучи — практикуващ адвокат по халат.
— Да, като ме видят, съдиите губят ума и дума — разсмя се той, после си спомни рискования полет до Денвър. — Това беше навярно най-фантастичното ми преживяване. Опитвах се да овладея положението от Ларами, да поддържам връзка, да общувам с хора на най-високо ниво.
За момент в паметта му изплува споменът как Линда тръшна вратата зад гърба си, но той побърза да го прогони.
— Белия дом ли имаш предвид? — попита Шери.
— Да, и Държавния департамент, и Министерството на правосъдието, да не говорим за срещата с британското правителство. Още не съм сигурен дали всичко това не е просто кошмарен сън след пиянска вечер в мексикански ресторант.
— Има ли мексикански ресторанти в Ларами? — попита Шери.
— Въобразяват си, че са мексикански. Всъщност предлагат обикновена тексаска кухня.
— Как ще свърши всичко, Джей?
Той отново я погледна в очите и леко изтръпна, после осъзна, че сега тя изобщо не мисли за него, а само за Джон Харис.
— Де да знаех. Ако успеем да го изпратим в Щатите, сигурно ще ви е много трудно да обясните на медиите как и защо е напуснал Ирландия.
— Ще се справим. Хората обичат Джон Харис.
Джей кимна.
— Но ако не успеем да го измъкнем, очертава му се дълъг престой в Ирландия. Твърдо вярвам обаче, че перуанците няма да се докопат до него.
— Това исках да чуя — каза Шери. — Че си уверен в крайния изход.
— Имах известни съмнения в Лондон, когато Камбъл ме халоса с разкритието за записа, но непрекъснато си повтарям, че характерът на Джон Харис не се е променил в Овалния кабинет. Не си го представям да приеме подобно предложение.
— Имаш предвид изтезания и убийства?
— Точно така. Той приема смъртното наказание само когато обществото трябва да бъде освободено от най-свирепите зверове, но дори и тогава страда дълбоко от мисълта, че няма друг разумен изход освен лишаването на човешко същество от живот. Толкова се вълнува…
Шери вдигна ръка.
— Ето, че и ти подхвана моята песен.
Джей се разсмя весело и внезапно осъзна колко спокоен се чувства в нейно присъствие.
— Права си. — Той погледна часовника. — Шери, смятам, че…
Тя вече бе станала и му протегна ръка — обикновен всекидневен жест, който изведнъж се превърна в нещо различно, когато той хвана и другата й ръка, а погледите им се срещнаха за миг.
Джей неохотно пусна ръцете на Шери и натисна бутона на асансьора. Вратата се отвори почти веднага и двамата влязоха смутено в кабината. На втория етаж Джей й пожела „лека нощ“ и продължи към стаята си на третия. За няколко минути мислите му отлетяха надалеч от законите и международните договори.