— Аластър, ще се доберем ли до Дъблин?
— Проверявам. Положението с горивото не е много розово, но ако попътният вятър не ни изостави… всичко ще бъде наред.
— По дяволите! А започна така добре!
— Или съм оплескал сметките, или времето се е променило ужасно бързо. А може да е и едното, и другото. Предвиждахме насрещни ветрове със средна скорост петдесет километра в час, максимум до шейсет и пет. А ето ти изведнъж ново сведение — насрещен вятър над двеста и десет!
— Нещо сме сбъркали! Ветровете не могат да се променят толкова бързо!
— Промениха се, както виждаш. Но имаш право. Някъде в изчисленията…
— Дявол да го вземе!
— Знам. Извинявай, Крейг.
— Няма защо. Хора сме. Сега важното е да кацнем здрави и читави.
— Да кажа ли на Джилиан?
Крейг кимна.
— Да. А тя непременно да каже на президента. Изглежда, че ще го върнем обратно в казана.
44
Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия
Четвъртък, 9:50 ч
— А това е бърлогата на лъва — прошепна Майкъл Гарити на Джей, докато влизаха в трета зала.
Зад съдийската маса седеше само съдебната секретарка, която подреждаше документи и проверяваше нещо из папките си. Стюарт Камбъл все още беше отвън в ротондата, където водеше оживен разговор с цели седем адвокати и сътрудници.
Джей погледна часовника си със замъглени от умора очи. Десет без десет. Трябва да се съсредоточа.
— Да те предупредя, Джей — каза Майкъл. — Съдия О’Конъл се слави най-вече с факта, че изпада в ярост, когато някой вземе думата без разрешение. Ти ще седиш точно зад мен и можеш да ми шепнеш, но запомни много добре какво ще ти кажа.
— Слушам те.
— Първо, много внимавай шепотът да не се чува на повече от метър, иначе съдията непременно ще се развика.
— Добре.
— И второ, много те моля, не ми събаряй перуката.
Джей се разсмя.
— И това ли става?
— О, много е неприятно, когато клиентът се приведе да ти прошепне нещо, а после се дръпне назад заедно с перуката или я килне накриво. Съдията само това чака.
— Ще внимавам.
— Няма да ти даде думата, но Камбъл ще бъде пълноправен участник, тъй като вече поне веднъж е бил призоваван пред нашия съд.
— Разбирам.
— Освен това аз съм старши съветник, както казваме тук, и ще ми помага един колега Том Дуган, който би трябвало да пристигне всеки момент. Ще ви запозная.
— И вие ли имате титли като английските „съветници на кралицата“?
Майкъл се усмихна накриво.
— Ние нямаме кралица, момко. Тук е Република Ирландия.
— Извинявай.
— Не ме разбирай погрешно, смятаме Лизи за чудесно старо момиче, просто не сме й поданици, камо ли съветници.
Един служител на съда мина край тях с голям телевизор и видеокасетофон върху метална количка, сложи ги близо до заседателската ложа и включи апаратурата. Майкъл и Джей го наблюдаваха мълчаливо. Знаеха много добре какво ще им покаже Стюарт Камбъл. От зловещото присъствие на телевизора Джей усети как в корема му всичко се свива на хладна топка.
„Юро Еър“ 1020, в полет
— Как са ветровете, Аластър? — попита Крейг.
Вторият пилот хапеше устни и драскаше изчисления, използвайки джобния си калкулатор, за да провери данните на бордовия компютър.
— Попътният вятър почти изчезна, Крейг, а според последния бюлетин онази зона на ниско налягане се носи стремглаво на юг.
— Дали да не опитаме с Рейкявик в Исландия?
Аластър поклати глава.
— На тази ширина пак ще се сблъскаме с жесток насрещен вятър, а не можем да поемем риска да слезем по-ниско, където ще увеличим разхода на гориво.
— Още ли сме на максимално икономичен режим?
— Да. В момента всичко зависи от ветровете, но… — Аластър погледна Крейг и въздъхна. — Трябва да ти кажа, Крейг, че не ми се вярва да стигнем до Дъблин с приличен резерв от гориво. Може би трябва да си помислим за отклонение към Галуей.
Крейг поклати глава и се разсмя мрачно.
— Защо ти трябваше одеве да викаш дявола с онова споменаване за Галуей?
— Извинявай.
Аластър наведе глава и пак се захвана с изчисленията. С лека изненада Крейг осъзна, че Аластър за пръв път отвръща на шегата с искрено извинение. Дотолкова не бе в негов стил, че издаваше колко е разтревожен.