И от този факт тревогата на Крейг също нарасна.
— Провери за всеки случай как е времето в Галуей — предложи той.
Аластър кимна.
— Вече ги питах. А засега дръж дроселите на икономичен режим. Ще трябва да пестим всяка капка гориво.
Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия
Джей за пореден път погледна нервно часовника си и се опита да се успокои. Озърна се наоколо, спирайки поглед върху старинните детайли на богато украсената съдебна зала.
Най-напред го заинтригува избелелият зелен килим, осеян с бели точици или ситни цветчета. По тъканта не личаха протрити пътеки, но килимът явно не ставаше за нищо поне от десетина години.
Залата имаше правоъгълна форма с дължина около петнайсет метра от вратата до съдийската маса. Овехтялата дървена ламперия и корнизите се крепяха със сложна жлебова сглобка за ъгловите тавански греди. Съдийската маса и останалите мебели в залата също бяха потъмнели от времето. Столът на съдията се издигаше над секретарското място, а зад него избеляла виненочервена завеса се спускаше от голяма дърворезба, изобразяваща арфа — символа на Ирландската република.
За свидетеля имаше обикновен стол отдясно на съдията, което напомняше по-скоро американските съдилища, отколкото британските. Заседателската ложа се намираше край стената отляво, а пред нея бяха масите и скамейките на защитата. Скамейката за публиката беше до входа.
Съдебната зала се отопляваше със старомодни радиатори, а средата на високия таван бе остъклена, като зад някои от стъклата светеха електрически лампи.
Вратата в дъното се отвори шумно. Джей извърна глава и видя да влиза сър Уилям Стюарт Камбъл заедно със свитата си. Камбъл вече беше с перука и тога. Освен сътрудниците го придружаваха още двама адвокати. Той пристъпи към стола си и за момент се обърна да кимне с усмивка на Джей и Майкъл, докато в залата влизаха още хора и се настаняваха по скамейките.
Внезапно секретарката обяви делото и съдия О’Конъл енергично се зададе откъм кабинета, за да поеме съда в свои ръце.
— Мистър Камбъл, познах ви, сър — каза О’Конъл, докато сядаше. — Много ми е приятно. Силно съм впечатлен от вашите неуморни усилия за благото на международното право и най-вече от дългогодишния ви труд за създаване и приемане на Договора против изтезанията.
Камбъл леко се поклони, без да крие, че е приятно изненадан.
— Благодаря за любезните думи, милорд.
— Добре дошли и на вас, мистър Гарити. Запомнил съм ви отдавна.
— Не с лошо, надявам се, милорд — отвърна с усмивка Майкъл.
— В никакъв случай — отсече О’Конъл и млъкна.
Камбъл взе думата пръв и изложи подробно как и защо е издадена заповедта на Интерпол. Майкъл Гарити и Джей Райнхарт слушаха, водеха си бележки и чакаха своя ред, за да му възразят.
— Мистър Камбъл — попита О’Конъл, — намира ли се в момента обвиняемият Джон Харис на територията на Република Ирландия и ако не, имате ли основания да предполагате, че ще пристигне в близко бъдеще?
— Отговорът и на двата въпроса е „да“, милорд. Във вторник вечерта Джон Харис пристигна в Дъблин.
„Юро Еър“ 1020, в полет
Президентът бе решил да остави Шери да си поспи, но по някое време тя се размърда, отвори очи и се протегна с усмивка, преди да забележи тревожното му лице.
— Какво става, Джон?
Той въздъхна.
— Връщаме се, Шери. Ветровете са прекалено силни.
Той описа какво бяха казали Крейг и Аластър в пилотската кабина, след като Джилиан му предаде тяхното съобщение.
— О, боже.
— Няма нищо, Шери. Сигурно е за добро. И без това много се колебаех дали да бягам.
— А аз не — каза тя.
— Така или иначе… вече нямаме избор.
Шери стана и посочи към кабината.
— Ще използвам сателитния телефон. Обещах на Джей да му съобщя, ако решим да се върнем.
Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия
Джей се изненада от новината, че Стюарт Камбъл не знае за полета на Джон Харис. Бе очаквал Камбъл да прати някого да следи боинга на „Юро Еър“. Наистина ли не знаеше, или само се преструваше, за да не усложнява заседанието?
Джей се приведе напред и прошепна в ухото на Майкъл Гарити: