— Свържи се с Шануик и да действаме. Трябва да успеем, стари приятелю.
Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия
Стюарт Камбъл вече бе свързал своята видеокамера с монитора. След като съдия О’Конъл му кимна, той натисна бутона за включване. В същото време неколцина репортери минаха напред, за да видят как върху екрана се появява черно-бяло изображение на Овалния кабинет.
Джей седеше мълчаливо и страдалчески гледаше разговора между Ренълдс и президента, хвърляйки крадешком погледи към часовника си.
Вече би трябвало да са минали половината път, пресметна той. Представяше си облекчението на Шери при мисълта, че наистина ще кацнат на американска земя.
Когато записът свърши, Камбъл спря камерата и се обърна към съдията.
— Милорд, въз основа на клетвената декларация на мистър Ренълдс как е направен този запис, както и на образа и звука от самия запис предлагам да прецените, че думите на Джон Харис представляват безспорно доказателство, което не само оправдава напълно издаването на перуанската заповед за арест, но и според Договора против изтезанията налага на ирландския съд да подкрепи незабавно въпросната заповед и след евентуално обжалване да разпореди екстрадирането му в Перу.
— Протестирам — обади се Майкъл, ставайки на крака.
— Мистър Гарити — каза съдията малко по-сдържано. — С какво можете да оборите онова, което видяхме току-що?
Майкъл сведе очи към дългата бележка, която му подаваше Джей, прочете я набързо и продължи.
— Милорд, охотно признавам, че видяното прилича на скандален разговор между президента Харис и мистър Ренълдс в Овалния кабинет на Белия дом. Признавам също така, че документалните доказателства за придобиването и съхранението на записа до момента са ясни и задоволителни. Но в наше време човек невинаги може да вярва на очите си. Съществуват електронни методи за обработка на звук и картина и аз ви предлагам да се запитате дали звукът от тази касета наистина е оригинален, или старателно и цинично е заменен, за да бъде очернен един бивш президент. В края на краищата, милорд, перуанското правителство е замесено пряко в опита Джон Харис да бъде подложен на криминално преследване. С властта и възможностите на една суверенна държава тази касета би могла да се обработи по безброй електронни технологии.
— Имате ли доказателства за подобна промяна, мистър Гарити? — попита О’Конъл.
— Не, милорд. Но обвиняемият не е длъжен да доказва, че записът е фалшив. Напротив, мистър Камбъл трябва да докаже неговата автентичност, но въпреки това той предлага касетата без подкрепата на свидетелски показания и без никакви гаранции чии гласове сме чули.
Стюарт Камбъл скочи на крака.
— Милорд, по въпроса за това кой трябва да поеме тежестта на доказването, моля съда да се съгласи, че в момента разглеждаме само дали има основания за арест. На съдебния процес в Лима президентът Харис ще има пълна възможност да оспори или дори да отхвърли изцяло използването на записа като доказателство. Днешното заседание не е експертиза. То просто трябва да установи, че има достатъчно основания да се смята, че мистър Харис може да е извършил престъпление.
— Милорд — възрази Майкъл, — готов ли сте да обявите, както желае мистър Камбъл, че автентичността на касетата не може да бъде оспорвана в този съд?
— Не, мистър Гарити, не съм готов — отвърна съдия О’Конъл. — За момента се въздържам от мнение.
— Тогава, милорд — продължи Майкъл с въздишка на облекчение, — предлагам като доказателство друга касета — може би истинския видеозапис, направен тайно и незаконно от мистър Ренълдс на въпросната дата.
Съдията и Камбъл го изгледаха с недоумение.
— Извинете, мистър Гарити, нещо не ви разбрах — каза О’Конъл.
Джей подаде касетата на Майкъл, който я вдигна високо.
— Разполагаме с видеозапис от същата среща и моля за разрешение да бъде показан.
— Същият запис? — възкликна О’Конъл с едва сдържано раздразнение. — Защо?
— Милорд, причината ще ви стане съвсем ясна, ако разрешите да го покажем.
— Имате ли някаква документация за произхода на тази касета?
— Имам, милорд — заяви Майкъл според предварително разработения сценарий. — Тази касета бе доставена снощи на мистър Райнхарт и дежурният администратор от хотела ще потвърди, че са я донесли сътрудници на мистър Камбъл. Самият мистър Камбъл ни гарантира, че записът е идентичен с онзи, който току-що бе показан пред съда.