— Включих аварийните светлини и резервната координатна система — каза Аластър. — Други прибори нямам.
— Ще се наложи да кацаме без задкрилки — добави Крейг. — Хидравликата би трябвало да издържи, кормилата също. Можем да разчитаме на УКВ връзката, навигационното радио и транспондера, но нямаме компютър.
Аластър вече посягаше към бутона на предавателя.
— Галуей, тук „Юро Еър“ десет двайсет, отказаха два двигателя. Няма възможност за рестартиране. Нуждаем се незабавно от уточнение на позицията.
В гласа на диспечера прозвуча неприкрита тревога.
— Разбрано… десет двайсет… намирате се на сто и шейсет километра от пистата. Можете ли… да стигнете?
Крейг трескаво пресмяташе наум разстоянията и ветровете, докато намаляваше скоростта, за да икономиса още малко гориво.
Аластър го видя как беззвучно размърда устни и поклати глава.
— Не.
— Не? — повтори Аластър.
— Попитай го дали наблизо има летище. Не можем да стигнем до Галуей.
Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия
Няколко минути съдия О’Конъл седя дълбоко замислен, после изведнъж вдигна глава.
— Много добре. Продължаваме с протокола и съм готов да взема решение по молбата на мистър Гарити.
— Съдия О’Конъл?
Съдията въздъхна дълбоко, но без сарказъм и вдигна чукчето.
— Отново ли правите опит да се обърнете към съда, мистър Райнхарт? Не разбирате ли, че смятам временно да отсъдя в полза на клиента ви?
— Да, сър, но в едно отношение ще му откажете правосъдие.
О’Конъл остави чукчето и преглътна с усилие.
— Обяснете, сър.
— На видеозаписа има още доказателства, господин съдия. Моля ви, изчакайте да инструктирам мистър Гарити.
Джей се обърна към Майкъл, но строгият глас на О’Конъл го прекъсна.
— Ще ви изслушам много накратко, мистър Райнхарт. За да не губим време. Говорете направо.
Джей стана и погледна Стюарт Камбъл.
— Мистър Камбъл, бихте ли превъртели касетата в камерата до края на записа, където Ренълдс напуска Овалния кабинет?
Камбъл кимна, пристъпи към камерата, превъртя записа и се обърна към Джей.
— Какво искате да видите?
Джей заобиколи масата.
— Ще разрешите ли?
— Разбира се — каза Камбъл и отстъпи от монитора.
Джей натисна бутона и изчака, докато в последните кадри се появиха нишата и коридорът пред западната врата. Натисна паузата, после се приведе към екрана, за да провери дали е видял правилно.
— Какво гледате, мистър Райнхарт? — попита О’Конъл.
Джей с въздишка се обърна към съдийската маса.
— Съдия О’Конъл, за моя клиент е много важно светът да не повярва на този запис. Когато тази сутрин влизах в съда, лично аз твърдо вярвах, че Джон Харис е невинен, а записът и разговорът са подправени. Но нещо ме смути, когато видях записа за пръв път, и сега знам какво е. Не бях сигурен, преди мистър Камбъл да го покаже за втори път. После си спомних една дребна, незначителна подробност от неотдавнашна статия в американския печат.
— Мистър Райнхарт, говорете по същество. Какво виждате на този екран за разлика от мен?
Джей посочи коридора, който се виждаше през отворената западна врата на Овалния кабинет.
— На записа ясно се вижда дълъг коридор, разположен под прав ъгъл спрямо западната стена на кабинета. Но в истинския Бял дом няма подобен коридор, а само малка ниша. Мога да го твърдя без колебание, защото съм бил там и съм излизал през тази врата. Виждате ли, господин съдия?
О’Конъл стана от масата и слезе по стъпалата на подиума, за да огледа отблизо екрана.
— Да, виждам коридор. Но откъде да знам, че си спомняте правилно? Преди колко време бяхте там, мистър Райнхарт?
Джей се поколеба.
— Признавам, преди повече от десет години. Но човек не забравя този кабинет.
Докато съдията се връщаше на мястото си, Джей реши да изпробва един последен ход.
— Ваша Светлост, ако ми разрешите да помоля за десет минути почивка, държавният секретар на Съединените щати пътува насам. Той посещава Овалния кабинет всяка седмица и може категорично да отговори дали има такъв коридор, или не.
Съдията мълчаливо си седна. Почеса се по брадата, погледна към също тъй мълчаливия Камбъл и се приведе напред.