— Разбрано.
— Километър и половина на изток, скорост триста и двайсет, височина осемстотин.
— Продължавай да отброяваш. Изчакваме.
— Километър и осемстотин, километър и деветстотин, два километра…
— Добре! Спусни колесника!
Крейг насочи боинга наляво под ъгъл четирийсет и пет градуса и започна обратния вираж към пистата.
— Колесникът спуснат — обяви Аластър, след като дръпна ръчката и бе възнаграден с три зелени светлинки. — Спуснат и блокиран, Крейг. Летим на север, крен четирийсет градуса, скорост триста и двайсет, височина шестстотин и трийсет, намираме се на три километра от началото на пистата. Прекалено високо и прекалено бързо летим. Не виждам светлини, нищо не виждам, освен мъгла.
— Имай вяра.
— Локализаторът се задейства, Крейг. Наближаваме бързо.
— Увеличавам… крена! — изрече Крейг и наклони странично боинга вляво почти на петдесет градуса, за да навлезе по курса за приземяване. Прекрати виража точно навреме, насочен безпогрешно към невидимата писта отпред, после посегна към лоста на скоростната спирачка и го дръпна. Спадащото хидравлично налягане послушно вдигна плоскостите върху двете крила, което увеличи ъгъла на спускане и намали скоростта.
— Точно по курса, разстояние два километра, височина четиристотин и осемдесет. Трябваше да сме под двеста.
— Свали задкрилките на петнайсет!
— Задкрилките ли? Крейг, използваме скоростни спирачки! Забрави ли, че задкрилките са забранени при това положение?
— Нямам избор. Трябва да намаля скоростта.
— Разбрано.
Аластър бързо дръпна лоста, докато Крейг притискаше щурвала напред, за да увеличи ъгъла на спускане и задкрилките се раздвижиха с последния остатък от хидравлично налягане.
— Километър и половина до пистата, много сме високо, скорост триста, височина триста и шейсет.
— Снижавам! Задкрилки на трийсет!
Ръката на Аластър почти незабавно измести лоста.
— Задкрилки от петнайсет на трийсет. Осемстотин метра, Крейг, височина двеста и петдесет, спускане с шестстотин метра в минута, скорост двеста и деветдесет.
— Насочи ме в ъгъла за приземяване! Ще навлезем отгоре.
— Спускане шестстотин в минута, височина сто, скорост двеста и осемдесет. Не забравяй, хидравликата може да откаже. Недей да изчакваш прекалено.
Право пред тях изникна съзвездие от мъгливи светлинки, които стремглаво летяха насреща. Крейг притегли щурвала към себе си.
— Спускане триста и шейсет, височина петдесет, скорост двеста и петдесет. Дърпай, Крейг!
Крейг изтегли щурвала почти в скута си и усети как носът се надига, но все по-бавно с всяка секунда, докато намалялата скорост забавяше въртенето на турбините и хидравличното налягане спадаше.
— Трийсет метра! Слизаме твърде бързо! — съобщи Аластър.
Пистата вече беше под тях, но се спускаха прекалено стремително.
Крейг бе изтеглил своя лост за ръчно управление, Аластър също и изведнъж двамата почнаха да въртят назад с бясна скорост, за да вдигнат носа на самолета. Усетиха как машината се подчини в последната секунда, скоростта на спускане намаля рязко и колелата докоснаха бетона с не особено силен удар.
— Върти обратно! Носът надолу! — извика Крейг.
Двамата завъртяха в обратна посока, спускайки предния колесник към пистата.
— Спирачките, Крейг! — извика Аластър.
Крейг пусна лоста за ръчно управление, дръпна ръчката на скоростните спирачки и за момент се изненада, че вече е изтеглена. Беше забравил. Сега им оставаше само аварийното спирачно налягане. Противоблокадните системи не действаха без електричество.
Светлините на пистата прелитаха край самолета.
— Скорост сто и деветдесет, Крейг!
Ако натиснеше спирачките прекалено силно, щеше да спука гумите и боингът непременно щеше да излезе извън пистата.
В далечината отпред вече се виждаха червените лампи, отбелязващи края. Наближаваха бързо. Крейг натисна спирачките и усети как дисковете захапват. Същевременно използваше кормилните педали, за да удържа самолета между двете ивици от размазани светлини.
— Сто четирийсет и пет! — обяви Аластър. — Сто и трийсет… сто и десет…
Червените лампи в края на пистата застрашително се приближаваха.
Спирачките не държаха, може би почваха да прегряват.