— Не ви разбирам, господин президент — каза Шери, изненадана от внезапната усмивка по лицето му.
Харис я погледна и леко потупа с длан по подлакътника като съдия, който обявява решение.
— Шери, как мога да се свържа с телефонни справки в Щатите?
— Мисля, че вече няма такива, сър. Автоматизацията ги унищожи. Можете да се свържете само с компютри. Какво ви интересува?
— Централата на Уайомингския университет в Ларами.
— И… с кого искате да разговаряте?
— Не питай, Шери. Поне засега.
7
Ларами, щат Уайоминг
Понеделник, 05:00 ч
Заместник-деканът по учебната част на Уайомингския университет дръпна одеялото от очите си и подозренията й се потвърдиха — наистина се разсъмваше. Тя дръпна завивката още малко, изпробва с нос хладния въздух в стаята и отвори око колкото да види часовника и други смътно познати предмети от обзавеждането, преди да се запита къде е… и с кого.
Джей! При тази мисъл я обля топла вълна. Както винаги, той я беше прегърнал насън, с длан върху гръдта й.
Тя отново се зави презглава и заспа.
Когато доктор Линда Колинс се събуди повторно около шест и половина, из въздуха се носеше мирис на бекон. Докато се протягаше с наслада, тя чу как в кухнята Джей полага усилия с минимум шум да приготви закуска за чревоугодници. През вратата на спалнята долиташе някакъв тих звук, който незнайно защо разбуждаше у нея келтски асоциации.
Не е честно, помисли си тя, после духна от лицето си кичур руса коса и седна. Може да яде каквото си иска, без да наддаде и грам.
Любимата му закуска беше яйца по бенедиктински, чаша шабли и няколко резенчета препържен бекон. А отгоре на всичко готвеше по-добре от нея.
Из въздуха се носеше и лек сладникав мирис на дим, вероятно от камината в малкия хол. През зимата и двамата обичаха огъня, особено когато горяха ароматните борови цепеници, които бяха донесли от Таос, Ню Мексико.
Линда се измъкна от леглото, навлече зелен копринен халат и омота хлабаво колана около кръста си. Джей имаше лекции чак късно следобед, а тя си бе взела свободен ден. Нищо не им пречеше да прекарат следващите няколко часа в леглото. След закуска, разбира се. От опит знаеше, че за това е необходимо само да остави халата лекичко да се разтвори над гърдите й, докато става от масата. Зърнеше ли подобна гледка, Джей пак щеше да я грабне на ръце и да се отправи към спалнята. Той беше невероятен любовник, съсредоточен изцяло върху нейното удоволствие, сякаш собствената му радост от секса зависеше единствено от висините на екстаза, до които успяваше да я тласне.
Тя се усмихна и захапа нокът. Чувстваше се изкусителна и порочна и се питаше дали има изгледи бурната им шестмесечна връзка да се задълбочи. На зрялата възраст от четирийсет и две години, уморена да бъде разведена, вече беше готова за това.
Но той си оставаше загадка.
Линда прекрачи в кухнята и спря напълно озадачена.
— Джей.
— Да — отвърна той, без да я поглежда.
— Защо си облечен, скъпи? В матрака все още има няколко здрави пружини.
Тя пристъпи зад него и леко го прегърна през кръста.
Джей се обърна с усмивка — същата печална уязвима усмивка, с която я бе привлякъл при първата среща.
— Да хапнем, Линда — каза той с типичния си отмерен говор, в който всяка дума се наместваше подир другата разсъдъчно и спокойно. И добави: — А след това трябва да поговорим.
— За какво?
Тя мина пред него и посегна да притегни устните му към своите, но той се отдръпна.
— Не… нека най-напред да закусим.
Линда се вгледа в очите му, но той извърна лице. Обзе я лека тревога.
— Не искам да закусвам. Искам да знам какво става.
— Линда, нека просто да седнем и…
— Не, по дяволите! — повиши глас тя. — Когато една жена стане от леглото на любовника си и го завари облечен и сдържан, изобщо не й е до ядене. Как тъй „трябва да поговорим“? Изведнъж не искаш да ме целуваш, а да приказваш. Какво ти е? Да не ми се сърдиш за нещо?
— Не! Разбира се, че не.
— Тогава какво? Кажи ми — настоя тя, усещайки как я поглъща вълна от неудържима паника.
— Сега ли? — попита той, сякаш се надяваше Линда да възрази.
— Сега! — отвърна категорично тя, макар че изведнъж я обзе колебание дали иска да знае. Вече бе виждала в очите му това унесено изражение, когато призраците на миналото се събираха в стаята около тях.