Той кимна, намали пламъка под тигана с холандски сос, избърса ръце и я прегърна, но не много силно.
— Линда, аз… много е трудно, но трябва да напусна Ларами.
— Какво? Защо? Да не си сторил нещо ужасно, без да знам?
— Не.
— Джей! Опомни се, скъпи. Канят се да ти предложат постоянно преподавателско място, а аз вече се утвърдих и не искам да напускам.
— Ще приема предложението да преподавам в един малък колеж в Канзас.
Тези думи я зашеметиха.
— Подал си молба, без да ми кажеш?
— Исках да ти кажа, Линда, но…
— Юридически ли е колежът? Право ли ще преподаваш? — попита сдържано тя, полагайки усилия да се овладее.
Той поклати глава.
— Общообразователен курс. Търговско право.
Тя го пусна и се отдръпна с пламнали очи.
— Точно това преподаваш и тук! Ако беше… ако се канеше да започнеш отново юридическата си кариера…
— Все още мога да практикувам в Тексас. Възстановиха ми правата.
— Но… защо в Канзас, щом не е заради правото? Разбери, Джей, не искам да се местя, тук ми харесва… — Внезапно Линда ахна и вдигна ръка към устата си. — О, боже, ти… ти ме зарязваш, нали? — възкликна тя и го прониза с поглед.
— Не, аз… това е ужасна дума, Линда. Просто… взехме да ставаме прекалено близки.
— О? — враждебно изрече тя. — Прекалено близки? Какво точно означава това? Може би както преди малко? От физиологична гледна точка не ми се вярва да бием този рекорд!
Той наведе глава.
— Линда, ти значиш много за мен.
— Тогава… защо?
Няколко секунди Джей продължи да се взира в пода, движейки безпомощно пръсти. Сякаш цяла вечност мина, докато най-сетне вдигна глава.
— Защото не мога да я прогоня от мислите си, когато те прегръщам. Едва ли някога ще успея да се освободя. Не ти трябвам такъв.
Тя смъкна халата, замери го и тръгна гола към спалнята да си събере дрехите. Яростен и обиден, гласът й продължаваше да кънти през отворената врата:
— Мътните да те вземат, Джей! Ти изобщо нямаш представа какво ми трябва.
Тя изчезна зад преградната решетка, сетне отново дотича, грабнала сутиен и малка рамка с фотография на руса жена върху планински склон. Вятърът развяваше косата й, а унесените очи гледаха към нещо далечно и незнайно встрани от обектива.
— Дръж! — изръмжа Линда и блъсна рамката върху гърдите му. — Адски съжалявам, че е мъртва, Джей! Наистина! — Беше стиснала гневно зъби и от очите й бликаха сълзи. — Но знаеш ли какво? Ако щеш вярвай, още си жив и имаш толкова много за даване! По дяволите!
Тя се завъртя и пак изтича в спалнята, а гневните думи продължаваха да се сипят.
— Ти не си виновен за нейната смърт, Джей! Дал си й всичко. Но отговаряш за собствения си живот и ако не го изживееш, никой не може да ти помогне!
Джей бавно пристъпи към вратата на спалнята.
— Линда, моля те…
Линда се обърна.
— Недей да ме линдосваш! По дяволите, Джей! — Тя набързо обу гащичките и джинсите, закопча блузата, пъхна сутиена в сака си и нахлузи обувките. — Слушай, ако един ден решиш, че в този живот има и нещо друго, освен да клечиш на гроба й и да плачеш, обади ми се. Може още да съм на разположение. А може и да не съм.
— Просто ми е нужно още малко време — каза той.
— Не! Нужна ти е привързаност. Към живота. Към определен град и колеж. Може би към някоя нещастна жена, която от месеци ти се хвърля на врата, топли ти леглото и… и… те обича!
Тя се помъчи да удържи риданията, но не успя.
— Толкова съжалявам, Линда.
— И аз — каза след малко тя, бършейки мокрото си лице с хартиена кърпичка.
Той изпрати Линда до изхода и задържа вратата, когато тя я дръпна с всичка сила и се завъртя към него.
— Може и да съм била влюбена в теб, Джей, но не мога да живея в компанията на призрак. Трябваше да си падна по някой прост каубой със стар пикап и мозък колкото на пиле. Поне щях да зная, че няма да ме зареже до следващото родео.
Тя издърпа вратата от ръката му и я затръшна. Джей я чу как влиза в колата си. Писъкът на рязко потеглящи гуми се смеси с телефонен звън.
Джей бавно се върна към кухнята, опитвайки се да не обръща внимание на телефона. Искаше му се да знае как да открива утеха в бутилката, когато животът стане мъчителен. Но открай време мразеше пиянството. То не решаваше нищо. На сутринта болката пак се завръщаше, само че съпроводена от махмурлук.