Накрая той грабна слушалката, за да сложи край на звъненето.
— Да!
— Джей? Джей Райнхарт?
Гласът му се стори смътно познат.
— Да. Кой се обажда?
— Твоят бивш старши съдружник и работодател, Джей. Джон Харис.
В главата на Джей избухна водопад от разтърсващи спомени.
— Господин президент! Какво… Искам да кажа…
— Вече отдавна не съм в Белия дом, Джей. Наричай ме просто Джон, ако обичаш.
— Да, сър… Джон. Как си?
— Същото щях да те питам и аз, Джей. Карън добре ли е?
От името на мъртвата му съпруга по жилите на Джей препусна вълна адреналин.
— Не, Джон… не е добре.
— Какво има?
Той преглътна мъчително, преди да отговори. Би трябвало да спести на Джон Харис отговора, но в изричането на истината имаше някакво извратено удоволствие, сякаш си отмъщаваше на света за нейната несправедлива смърт. Знаеше много добре какво смущение предизвиква у събеседниците.
— Карън е мъртва. Почина миналата година.
— О, Джей, толкова съжалявам. Не знаех. Внезапно ли стана?
Не можеше да се удържи. Усети как думите излитат като шрапнелен изстрел срещу съдбата.
— Всъщност тя се самоуби, Джон.
— О, не!
— Беше на постоянна терапия, но накрая…
— Заради дългогодишните жестокости на първия й съпруг — вметна Харис.
— Да.
— Джей, извинявай, че бръкнах в раната.
— Нямаше откъде да знаеш. Просто днес имам лош ден. — Джей въздъхна дълбоко и си наложи да отвори очи. — Е, господин президент, какво ново около вас?
— Здравата съм загазил. — Джон Харис обясни положението накратко и изтъкна най-неотложния въпрос: какво да се предприеме във връзка със заповедта, която несъмнено го чакаше в Рим. — И тъй, искам да те наема за свой адвокат, Джей, ако можеш да си вземеш няколко дни отпуск.
— Искаш да наемеш мен?
— Точно така.
— Когато разговаряхме за последен път, ти беше в Овалния кабинет, а аз току-що бях изхвърлен от съда в Тексас и лишен от юридическа правоспособност.
— Вече няма значение, нали? Така или иначе, нямаш разрешително да практикуваш в Италия. Можем да наемем местен адвокат, който да изпълнява твоите нареждания, но се нуждая от опита ти в международното право. Запознат ли си със случая „Пиночет“?
— Разбира се. Следя всички новости. Сам не зная защо, след като е очевидно, че никога вече няма…
— „Няма да практикувам“, това ли щеше да кажеш?
— Да — отвърна Джей.
— Е, ето ти шанс.
— Ама че съвпадение. Да се обадиш точно сега!
— Защо?
— Миналия месец получих известие, че срокът е изтекъл и ми възстановяват правото да практикувам.
— Добре.
— И ако не съм го казал… Джон, искрено съжалявам, че те подведох в самото начало на мандата.
— Всичко ти е простено, стига да ми помогнеш сега.
Джей разтърка челото си. Из мозъка му още бушуваше вихрушка от вълнения, мисли и тревоги. Имаше да води лекции, но се канеше да напусне. Трябваше да задържи Линда, но вместо това я остави да си замине. А шансът да практикува отново беше илюзия. В правния занаят никой не уважава един низвергнат съдия.
— Добре — чу той собствения си глас. — Какво мога да сторя?
— Не, Джей, въпросът е какво мога да сторя аз. Ситуацията е динамична, променлива и от Министерството на правосъдието вече ме уведомиха, че няма да ми осигурят правна защита.
— Добре. Най-напред трябва да седна и да помисля, после да включа компютъра и да проверя дали си спомням правилно една подробност от италианската съдебна процедура.
— Колко време? Да чакам ли на телефона?
— Да. Пет минути. Може би четири. Не изключвай.
— Няма, Джей. Само имай предвид, че сме едва на петнайсет минути полет от Рим, макар че пилотът обеща да задържи кацането поне с четирийсет и пет минути.
— Стой така, Джон. Ще се обадя след малко.
Джей внимателно остави слушалката върху порцелановите плочки на кухненския плот, сякаш се боеше да не прекъсне връзката. Без да отделя поглед от телефона, той отстъпи назад и изчака умът му да се съсредоточи върху задачата. Най-основното! Какво повтаряше непрекъснато на тъпаците от своя курс, които мечтаеха да завладеят Уолстрийт, но нямаха понятие как действа правната система? Първо, сведи задачата до голата същина: имаме заповед за задържане, очакваща кацането на бивш президент. Той бързо прехвърли фактите, изложени от президента Харис, и стигна до същия извод, който бе направила Шери Линкълн на осем хиляди километра от него: ако заповедта е в Рим, значи ще бъде из цяла Европа. Само територия под пълен контрол на САЩ би могла да осуети ареста и да му даде време за подготовка на защитни маневри.