— Разбирам.
— Освен това разговаряме по обикновен аналогов клетъчен телефон, тъй че всеки може да ни подслуша.
— О! — сепна се Маклафлин. — Е, поне това ми звучи разумно.
— Предполагам, че ще кацне след около четирийсет и пет минути. Междувременно искам да ми подготвите отговор дали армията на САЩ може да стори нещо за президента Харис и ако да, какво точно. Пак ще ви позвъня.
Когато Алекс Маклафлин се съгласи и затвори, Джей сгъна клетъчния телефон и седна върху единствения си кухненски стол с треперещи ръце и пресъхнала уста.
Всемогъщи боже! Току-що нахоках заместник-министъра на правосъдието на Съединените щати!
Поседя така няколко секунди, опитвайки се да обмисли какво ще предприеме сега и с какви хора ще трябва да поговори, а може би и да настоява да изпълняват негови нареждания: Държавния департамент, Белия дом, вероятно началника на кабинета и самия президент, италианското правителство, високопоставени служители от други държави и цялата инфраструктура на международната и европейската правна общност.
А ето че седеше насред „скапания“ Уайоминг, както бе казал Маклафлин, с два телефона и без нито един сътрудник.
Джей осъзна, че стомахът му се е свил на топка. Маклафлин бе прав. Няма начин да се справя.
Той вдигна слушалката на домашния телефон, като се питаше дали още има връзка с боинга.
— Ало, мис Линкълн. Още ли сте на линия?
— Тук е Джон Харис, Джей. Докъде стигнахме?
— Джон, съжалявам. Не мога да приема. Трябва да се оттегля по етични съображения.
10
Полет 42 на „Юро Еър“
В зоната за изчакване южно от Рим, Италия
Понеделник, 14:50 ч
— „Юро Еър“ четирийсет и две, молбата ви не се одобрява. Направлението ви трябва да бъде Рим, сър.
Крейг Дейтън се обърна към Аластър Чадуик с вдигнати вежди.
— Какво означава това, по дяволите?
Аластър поклати глава.
— Не помня някога да са ми отказвали разрешение, а още по-малко да са ме командвали къде да кацна. Поне в гражданската авиация.
Крейг включи предавателя.
— Контрол, не разбирате ли, че не молим, а ви казваме, че искаме пренасочване към Неапол?
— Не се приема, четирийсет и две. Такива са инструкциите ми. Ако желаете, незабавно ще ви осигурим коридор за кацане на летище Леонардо да Винчи.
— А ако поискаме пренасочване към Малта?
— Изчакайте, четирийсет и две.
След кратка пауза се раздаде друг глас — очевидно на някой от ръководителите.
— Четирийсет и две, централното командване на италианските военновъздушни сили ви инструктира да кацнете незабавно на летище Да Винчи. Готови ли сте за подход?
— Проверете сигнала ни, Рим! — повиши глас Крейг. — След това решете дали настоявате да изпълнявам нарежданията ви.
Той посегна през централната конзола към контролния ключ на транспондера и превключи на 7500 — международния код за отвличане.
— Сега вече със сигурност долу ще гръмнат алармите — подхвърли Аластър. — Не само пресякохме Рубикон, но и изгорихме моста зад себе си.
Той видя как Крейг ядно стиска зъби и клати глава.
— Тия типове са невероятно нахални.
След малко в слушалките пак се раздаде гласът на първия ръководител полети, но вече много по-предпазлив.
— „Юро Еър“ четирийсет и две, получихме вашия сигнал седем и петстотин. Какви са изискванията ви?
— Пренасочване към Малта — каза Крейг, после изключи предавателя и се обърна към Аластър. — Така ще минем точно над Катания и „Сигонела“.
Аластър кимна. В този момент ръководителят полети отговори:
— Разбрано, четирийсет и две. Имате разрешение за курс от настоящата позиция към Малта. Издигнете се и поддържайте височина осем пет нула.
— Напускам зоната за изчакване, напускам височина три хиляди метра и се насочвам към височина осем хиляди и петстотин метра — отговори Крейг. — Началният курс е две едно четири градуса.
Международно летище Леонардо да Винчи, Рим, Италия
Трескавото раздвижване на изхода отпред бе привлякло вниманието на Стюарт Камбъл още докато се приближаваше. Множество полицаи с мрачни физиономии обикаляха наоколо и напрегнато разговаряха по радиостанциите си, хвърляйки от време на време погледи към празното място отвън, където би трябвало да е боингът на „Юро Еър“.