Выбрать главу

— Да, Стюарт. Четох ги.

— Чудесно. В такъв случай осъзнаваш, че перуанското правителство е представило убедителни доказателства на перуанския съдия, който от своя страна е издал законна заповед за арест според всички изисквания на Интерпол. Президентът Харис носи пряка лична отговорност за конкретно престъпление.

Анселмо поклати глава.

— Ние не вярваме в това, а и ти едва ли вярваш.

— Нека погледнем фактите, Джузепе. Знаем, че през мандата на Харис е била проведена тайна разузнавателна операция на сто и трийсет километра от Лима. Знаем, че в набелязаната сграда е имало шейсет и трима мъже и жени и че независимо от недоказаните твърдения за техните занимания в тази сграда те са били на практика инквизирани, а три дни по-късно изгорени живи.

— Стюарт, аз…

— Изчакай, моля те. Остави ме да довърша. Знаем също така, че Централното разузнавателно управление на САЩ е извършило операцията чрез местни наемници, а до това се е стигнало в резултат от секретна акция, която би могла да бъде одобрена единствено от президента на Съединените щати.

— Но нямаш преки доказателства за това, Стюарт!

— Джузепе, като юрист знаеш много добре, че разполагаме с желязно обвинение според Договора против изтезанията. Заповедта за арест е законна. Само съдът ще реши дали има достатъчно доказателства. А, между другото, имаме доказателства, макар че в момента не бих желал да ги обсъждам.

Джузепе Анселмо се пресегна и почука Камбъл с пръст по ръката.

— Защо точно ти се зае да ги представляваш, Стюарт? — Италианецът впи поглед в очите на събеседника си. — Имаш процъфтяваща адвокатска практика в Брюксел. Твоята фирма обслужва половината от най-преуспяващите компании в Европа. Вече си много богат. Защо повеждаш срещу Съединените щати кръстоносен поход, който не можеш да спечелиш?

— Така ли си го представяш? — усмихна се Камбъл. — Кръстоносен поход?

— А не съм ли прав?

— Не, разбира се! Джузепе, единствената ми цел е да докажа, че никой на тази планета не стои над закона, когато става дума за този договор и чудовищните престъпления, които цели да предотврати. Никой не може да избяга от световното правосъдие. Бил той селянин, крал или президент…

— Моля те, Стюарт! — повиши глас Анселмо. — Запази си речите за телевизията. Добре знам, че ти състави по-голямата част от договора, че беше главната движеща сила за неговото приемане и ратифициране. Знам каква роля изигра в опитите за екстрадиране на Пиночет.

— В случая станах адвокат на Перу — прекъсна го Камбъл, — защото обвинението е обосновано, колкото и ужасно да изглежда това за нашите американски приятели.

— Но, Стюарт… Перу? Никой няма да приеме нещата сериозно.

— Въпросът не е до Перу, Джузепе. Става дума за Съединените щати. Ние с теб отлично познаваме високомерния навик на американците да признават международното законодателство само когато им изнася.

— Да, но…

— Трябва ли да ти напомням как американски военен самолет разкъса въжето на скиорски лифт?

— Не.

— А помниш ли презрителния отговор на вашето настояване да съдите пилотите според италианските закони?

— Много ясно, че помня всичко това! — намръщи се Анселмо. — То бе една от причините за миналогодишното падане на моето правителство и предсрочните избори. Не е много любезно от твоя страна да ми напомняш.

Оставяйки съзнателно между двамата да увисне тягостна тишина, Камбъл отпи глътка кафе и хвърли поглед през високата остъклена врата към синьото небе навън, преди отново да се обърне към министъра.

— Никога не бих си позволил да бъда нетактичен към теб, стари приятелю — каза той на безупречен италиански. — Но фактът е, че ако от името на Съединените щати бях помолил Рим да издаде заповед за арест на Слободан Милошевич, ти нямаше да се колебаеш.

Анселмо възрази на английски:

— Виж какво, Стюарт…

— Джузепе, фактът е, че преди около трийсет минути мои колеги излязоха от съда тук, в Рим, с подписана заповед до полицията да арестува президента Харис, когато той кацне на летище Да Винчи. Съдията е готов още утре да проведе заседание по молбата ни за спешно екстрадиране в Перу.

— Какво?

— Разбираш ли, вече сме поръчали самолет.

— Какви ги вършиш, Стюарт?

— Много просто, като добър адвокат работя в интерес на клиента си.