— Кой е това, по дяволите? — обърна се той към колегата си.
В същия миг от високоговорителя долетя глас:
— Кула „Сигонела“, „Юро Еър“ четирийсет и две на финалната отсечка за аварийно приземяване на полоса две седем.
Ръководителят полети трескаво вдигна микрофона към устните си. През главата му прелетя мисъл колко правила е нарушил идващият самолет, като не се е свързал с него по-рано, но той я прогони веднага. Думата „аварийно“ надделяваше над всичко останало.
— „Юро Еър“ четирийсет и две, имате разрешение за приземяване, вятър от юг-югозапад с пориви до петнайсет метра в секунда, висотомер осем девет шест метра, вали дъжд. Пистата е влажна.
— Разбрано — отговориха лаконично отсреща.
Британски акцент, забеляза ръководителят полети и се зачуди какво може да е станало, та да им пратят цивилен полет без предварително предупреждение от Рим. Той отново се обърна към партньора си.
— Ти знаеше ли нещо?
— Не, по дяволите! Нищо не знаех.
— Обади се на контрола в Рим. Поне да знаят, че се е добрал до базата.
Зад наближаващите прожектори се очерта силуетът на боинг 737. От новите, позна го ръководител полети — личеше си по големите двигатели с овални отвори отпред. Неизвестният пилот докосна пистата съвсем плавно, веднага включи реверса и намали скоростта в средата на полосата, после рязко зави надясно и се насочи към кулата.
— Необходима ли ви е помощ, четирийсет и две? — попита ръководителят полети.
— Не — гласеше едносричният отговор.
— Свържете се с… не, останете във връзка с мен. Къде желаете да паркирате самолета?
— Коя стоянка е под контрола на военноморските сили?
Ръководителят полети се поколеба. Не можеше да проумее защо му задават подобен въпрос. Пилотът на боинга насочваше машината си право към спрелия Р-3.
— Сър, цялата база е на военноморските сили, а в момента вие се насочвате към пътническата рампа. Имате ли разрешение?
— Вече имаме — отговори друг глас, явно принадлежащ на американец.
Ръководителят полети посегна към аварийния телефон, поколеба се, после вдигна слушалката и натисна бутона, за да вдигне по тревога военната полиция. Боингът бързо пропълзя зад Р-3, вмъкна се между него и терминала и спря, почти докосвайки с дясно крило стената на сградата.
— Кула „Сигонела“, говори „Юро Еър“ четирийсет и две. Моля, слушайте внимателно. Никой не бива да се приближава до този самолет, освен командира на базата. Разбирате ли?
— Четирийсет и две, ще предам тази молба, но какви са обстоятелствата на борда, сър? Ако има проблем… ъъъ… кажете ми какъв е. Нуждаете ли се от помощ?
Помощникът му говореше по другата радиостанция. Изведнъж той отпусна слушалката и го погледна с разширени очи.
— Рим казва, че самолетът е отвлечен и преди малко са си помислили, че е избухнал във въздуха.
— Божичко! — възкликна ръководителят полети и стовари юмрук върху бутона, който вдигаше по тревога цялата база.
13
Рим, Италия
Понеделник, 16:15 ч
Когато стана ясно, че Джон Харис няма да кацне на летище Леонардо да Винчи, Стюарт Камбъл се завърна във временната си база в хотела да изчака вести за новата крайна цел на „Юро Еър“ 42. Докато колата се движеше по задръстените следобедни улици, той задейства по телефона екипа си в Брюксел. Нареди да подготвят бърза справка за съдебните процедури в Малта и да проверят дали младият адвокат, когото бяха пратили за всеки случай на острова, чака на летището със заповедта. След като се прибра в апартамента и получи уверения, че хората му са подготвени за всички възможни случаи, той поръча кафе, седна и заби поглед в часовника. Чудеше се защо въпреки всичко има неясното чувство, че е пропуснал нещо.