— Чуй ме! Кажи на президента Харис какво става, после доведи тук човека от тайните служби, настани го на твоята сгъваема седалка и му заръчай да държи този лост, за да не може никой да отвори отвън.
— Какво смяташ да правиш, Крейг?
— Каквото съм дал клетва да правя. Не питай. Просто върви.
Той се завъртя, изтича в кабината, скочи на лявото кресло и трескаво зашари с ръка за предпазния колан, усещайки как Аластър го гледа с изненада.
— Предстартова проверка — кресна Дейтън.
— Май нещо съм зле със слуха — вдигна вежди Аластър. — Бих се заклел, че чух да говориш нещо за предстартова проверка.
— Точно това казах. Проверката, моля. Веднага! Махаме се оттук.
Аластър се поколеба, после тихо въздъхна.
— Извинявай, че ти изтъквам очевидни неща, старче, но все още сме свързани с ръкава и няма влекач, който да ни изтегли.
Крейг изведнъж завъртя поглед към него.
— Точно на това разчитам, Аластър. Включваме двигателите и дим да ни няма.
— По американски, нали?
— Адски си прав. Никой няма да арестува президент на Съединените щати, докато аз съм на смяна.
— Може ли да ти напомня, че самолетът принадлежи на немска компания?
Крейг кимна, без да откъсва очи от предното табло.
— Ще го имам предвид.
Отдясно настана колебливо мълчание и Крейг се завъртя към втория пилот.
— Какво?
— Заради това и двама ни ще изхвърлят от работа, нали? — тихо попита Чадуик.
— Аз ти намерих тази работа — каза Дейтън — и ще имам грижата да я запазиш. Цялата отговорност на борда е моя. Аз съм те принудил. Затова действай! Проверка моля!
Щом зърна убийствено сериозното изражение на командира, Аластър тихо дръпна в скута си ламинирания списък с точките за проверка и веднага започна да изрежда.
— Спирачки?
— В готовност.
— Хидравлика?
Джилиан Уолц веднага бе отишла да информира агента от тайните служби, който без колебание се прехвърли отпред да пази вратата. След това тя се върна да съобщи на президента Харис… но неговата реакция я изненада.
— Чакайте малко, мис Уолц — каза президентът Харис и се приведе към нея с усмивка. — Очевидно има някаква грешка в превода — той се изкиска — или пък някой си прави майтап с вас. Доколкото знам, през последните дни нито съм почвал война, нито съм свалял гръцкото правителство, тъй че наистина няма за какво да ме арестуват. Сигурно просто ми пращат приветствена делегация. Често се случва. Вероятно едва накрая са разбрали, че минавам оттук, потеглили са веднага насам и с едно телефонно обаждане, без да искат, са вдигнали всичко живо на крак.
— Сър! — прекъсна го Джилиан. — Нашата представителка е чула, че идват да ви арестуват. Не да ви поздравят. Спомена, че имало заповед за арест.
Президентът Харис се спогледа с младата жена на съседното кресло — трийсет и две годишната Шери Линкълн, бивша стипендиантка на Роудс и негова асистентка през последните две години. Преди тя да каже нещо, тихата музика, звучаща от високоговорителите, отстъпи място на бърза инструментална мелодия, подхождаща по-скоро за филмов епизод с преследване. Шери Линкълн раздразнено вдигна глава нагоре, после пак се обърна към шефа си.
— Как мислиш, Шери? — намигна й той. — Да не би група ядосани нашенски демократи да са насъскали европейските си роднини? Винаги са ми казвали да се пазя от данайците, когато носят дарове, но…
Тя не се усмихваше и това го накара да млъкне.
— Сър — започна Шери Линкълн, — ако са споменали заповед за арест…
— Да, споменали са — намеси се Джилиан и в същото време усети как се включва допълнителният генератор, задвижван от малък реактивен двигател в опашната част, който осигуряваше електричество и сгъстен въздух за стартиране на двигателите. До ушите й долетя приглушен вой.
Президентът Харис поклати глава.
— Я стига, Шери! Нашите съюзници нямат навика да арестуват бивши американски президенти. Обикновено организират официални вечери и ни отегчават до смърт с приветствени речи. Което е далеч по-мъчително наказание. Така или иначе, все още имам право на имунитет, ако случайно съм пропуснал да си платя някоя квитанция за паркиране по време на мандата.
До опитното ухо на Джилиан долетя нов нарастващ звук. Единият от двигателите работеше на празен ход, другият набираше обороти. За момент светлините примигаха, докато пилотите превключваха от наземно на собствено електрозахранване. За няколко секунди музиката излезе от ритъм, сетне продължи почти в такт с ускорения пулс на Джилиан.