— Вижте какво — каза успокоително Харис. — Не знам кои са, но когато пристигнат, ще поговоря с тях и ще уредя всичко.
Джилиан вдигна ръка.
— Сър, засега командирът иска да останете на място и да не разкопчавате предпазния колан. След малко ще дойда пак.
— По разписание ли излитаме? — попита Джон Харис.
Стюардесата поклати глава.
— Не знам.
Воят на двата стартиращи двигателя бе принудил полицаите да затулят уши и да отстъпят назад по ръкава, тъй че не успяха да разберат смисъла на лекото движение на корпуса по нагънатото уплътнение около вратата на боинга. Не познаваха и принципа на реверса, затова изобщо не обърнаха внимание на факта, че двата реверса току-що са се задействали.
Внезапното люшване, което отхвърли седмината към стената на ръкава, мигновено привлече цялото им внимание. Старшият полицай с усилие се изправи на крака и се втурна обратно към самолета тъкмо навреме, за да види как пред него пилотската кабина бавно се плъзга назад. Имаше чувството, че някой измества самия ръкав, но когато стигна до края и събра смелост да надникне надясно въпреки ужасяващия вой на двигателите, той осъзна, че боингът се движи сам — маневра, за която не се споменаваше в заповедите.
— Внимавай, Крейг! — бе извикал Аластър, когато командирът включи реверса на пълна мощност и носовото колело на боинга прескочи подпората, за да продължи назад.
Дейтън завъртя колелото наляво, при което носът на боинга зави надясно и се отдели от ръкава. Веднага след това го изправи и хвърли поглед към стъклата на терминала, където се отразяваше зоната зад самолета. Доколкото можеше да види, пистата бе свободна. Той задържа реверса на пълна мощност, макар да знаеше, че навярно уврежда двигателите с боклуци от пистата.
Облак от прах, пясък и парчета от вестници кипна пред самолета и гневно се завихри около терминала. Крейг зърна изумени лица в чакалнята зад стъклото. Хората се обръщаха към шума и се питаха защо полет 42 потегля преди разписанието, и то без влекач.
Когато Крейг включи двигателите, техниците от наземния екип го бяха зяпнали с разширени от изненада очи, но внезапното движение назад ги свари неподготвени. Един по един те се втурнаха след самолета, размахвайки трескаво ръце към кабината.
Вратата на багажното отделение вече беше затворена, но отдясно чакаше цяло влакче, натоварено с куфари. Реактивната струя ги преобърна и разпиля съдържанието им заедно с един слисан носач, който се запремята към терминала.
Кабелът на наземното захранване се изтръгна с басов звън изпод носа на самолета и отхвръкна като змия към сградата, минавайки само на педя от един бягащ техник, но без да причини сериозни щети.
Внезапно боингът се освободи от ръкава и бързо пое заднишком към средата на пистата — зона, която не можеха да видят от кабината.
— Крейг! Спри! — изкрещя Аластър. — Не знаем какво има отзад.
— Беше чисто — отвърна Крейг.
Видя как неколцина смаяни полицаи надничат от края на ръкава. Двама техни колеги бързо слизаха по металната стълбичка отстрани, макар че едва ли имаха ясна представа как да спрат отстъпващия реактивен самолет.
Боингът се движеше назад с около десет километра в час. Крейг изключи реверса и зачака. Стори му се, че е минала цяла вечност.
— Не пипай спирачките! — предупреди той. — Ще забием опашка в бетона.
— Разбрано — отговори Аластър.
След няколко мига Крейг тласна лостовете напред и зачака двигателите да наберат обороти.
Огромният боинг 737 бавно спря да отстъпва и потегли напред. Крейг завъртя носовото колело наляво и насочи самолета извън стоянката към пистата за рулиране. С крайчеца на окото си забелязваше, че техниците продължават преследването, а вдясно от тях се движеха и няколко полицейски коли, но на почтително разстояние.
— Обади се на кулата и поискай незабавно разрешение за излитане — кресна Крейг.
Аластър се подчини и получи отговора, който очакваше.
— „Юро Еър“ четири две, останете на място, сър! Нямате разрешение за рулиране.
Преди вторият пилот да отговори, Крейг натисна бутона на слушалките си.
— Не се приема, кула. Обявявам извънредно положение. Моля, разрешете ни незабавно излитане от полоса две-седем.