Аластър се обърна към лявото кресло и поклати глава.
— Какво?
— Аварийно излитане.
— Не съм чувал подобен термин. Заради теб и двамата ще останем без разрешителни. Стига, Крейг. Престани.
— Не. Продължавай с предстартовата проверка. Излитаме незабавно щом стигнем до края.
— Крейг — примоли се Аластър с глух и сериозен глас, — умолявам те, недей да излиташ без разрешение.
— Нали имаме разрешение от въздушния контрол?
— Да, но не и от кулата, както знаеш много добре — каза Аластър, като гледаше право напред и пресмяташе разстоянието до края на полосата. Пред тях нямаше други самолети, а полицейските коли бяха изостанали. — Ако заемем полосата без разрешение за излитане, значи сме загазили здравата, а аз бих предпочел да си запазя професията. Това е безумие!
Крейг отново натисна бутона на предавателя.
— Кула! Ще ми разрешите ли излитане поради извънредни обстоятелства? Нямаме време за обяснения, а животът на много хора е заложен на карта.
— Ъъъ… аз… това е извън всякакви правила, „Юро Еър“. Отвлечени ли сте?
— Не мога да отговоря. Разбирате ли?
Настана многозначително мълчание. Дежурният от кулата бе открил в каква рамка да вмести проблема. Отвличане! Това трябваше да е отговорът. На борда имаше похитители!
— Разбрано, четири две, имате разрешение за незабавно излитане.
— Приключих с проверката — обади се Аластър с тревожно напрегнат глас, гледайки как Крейг напуска пистата за рулиране много по-бързо от нормалното и излиза на полосата.
— Набирам мощност. Автоматичните дросели включени — съобщи Крейг.
— Разбрано. Скоростомер включен. — Аластър изчака скоростомерът да заработи. — Сто и петдесет километра, скорост за излитане двеста.
Крейг се озърна надясно покрай втория пилот, очаквайки едва ли не да види как по пистата за рулиране ги преследват коли с въоръжени полицаи, но никой не се опитваше да ги спре.
Мощният тласък на двигателите ги притисна в креслата. Стрелката на скоростомера пълзеше напред. В далечината отдясно прелиташе терминалът.
Бяха достигнали необходимата скорост и необходимите обороти за излитане.
Крейг леко придърпа щурвала, повдигна носа и усети как самолетът се отлепя от пистата. Освободена от триенето на колелата в бетона, машината летеше все по-бързо.
— Излитането нормално, вдигни колесника.
— Разбрано — отговори Аластър. — Вдигам колесника.
Той бутна лоста нагоре, изчака червените лампички да светнат и да изгаснат, после придвижи лоста в изключено положение. През цялото време трескаво мислеше за неприятностите, в които се бяха забъркали. В най-добрия случай ръководството на „Юро Еър“ щеше да побеснее. В най-лошия — двамата с Дейтън щяха да бъдат уволнени, а може би и дадени под съд. Той беше втори пилот и британски гражданин. Защо бе позволил да се случи всичко това заради някакъв си бивш американски президент?
— Задкрилки на едно, смяна на нивото, двеста и десет, избор на курса.
— Задкрилки… на едно, смяна на нивото… готово — отговори Аластър. — Може ли да задам въпрос?
— Да, ако сега вдигнеш задкрилките.
— Задкрилки… вдигнати. Много добре. Къде ще ходим сега, след като избягахме от закона?
Крейг погледна втория пилот.
— В Рим. По разписание. Смятам да отведа бившия си главнокомандващ там, закъдето е тръгнал.
4
Рим, Италия
Понеделник, 13:40 ч
Вестта, че полет 42 на „Юро Еър“ се е откъснал със сила от Атина и е излетял с бившия президент Харис на борда, пристигна точно когато италианският външен министър се канеше да напусне апартамента на Камбъл. Стюарт Камбъл се сбогува с Анселмо, после нареди да докарат колата му.
— Уведоми всички, както беше по плана, Изабел — заръча той на секретарката си, докато тръгваше към асансьора. — И ми се обади, щом разбереш кога трябва да кацне самолетът.
Той се отпусна на задната седалка на новия мерцедес, изпитвайки тихо задоволство, че все пак спектакълът ще се състои в Рим. Определено предпочиташе италианската столица пред Атина, а и не знаеше нито дума гръцки. Жалко за Анселмо, разбира се. Джузепе и цялото италианско правителство щяха да се гърчат под жестокия натиск на Съединените щати да отхвърлят заповедта за екстрадиране. Но международното внимание към случая и необходимостта да се даде отпор на грубата американска намеса в европейската политика не оставяха изход на италианците.