— Добре, Шери. Аз… трябва да проведа още няколко разговора, за да се уверя, че британците не са променили отношението си към екстрадирането и Договора против изтезанията. Поръчай на пилота да подготви план за полет до Лондон, но изчакайте още малко. Обади ми се след един час. Ако не съм… на разположение… излетете за Лондон и нека там президентът се предаде на законните власти, когато му връчат заповедта. Но ако никой не ви посрещне, заредете с гориво и потегляйте незабавно за САЩ. Може и за Канада.
— Как така няма да си на разположение? — попита Шери, доловила тревогата в гласа му.
— Нищо… не се тревожи. Обади ми се след час.
Докато Джей приключваше разговора, Дейвид отново смени честотите и ръката му внезапно се закачи за един от ключовете. Джей го видя как хвана пластмасовия диск около ключа и започна да го върти напред-назад.
— О, по дяволите!
— Какво?
— Денвър, тук чесна две две пет, чувате ли ме сега? Мисля, че отстраних проблемите с радиото.
В слушалките прогърмя мъжки глас и Джей изпита невероятно облекчение, сякаш изведнъж пред тях се бе разкрило ясно небе.
— Чесна две две пет, тук въздушен контрол Денвър. Чувате ли ме, сър?
— Да! Слава богу! — изговори с усилие Дейвид. — Чувам ви отлично, Денвър.
— Аз ви чувах през цялото време, но вие очевидно не приемахте моя сигнал.
— Аз… ключът за усилване някак се беше завъртял до минимум, сър. Извинявайте.
— Височината ви е две хиляди и осемстотин метра и продължава да намалява. Имахте разрешение за три хиляди и триста.
— Не мога да овладея машината, Денвър! Имам обледеняване.
— Разбрано, сър. Налага ли се аварийно кацане?
— Да! Дори на пълна мощност не мога да запазя височина… а преди минута светна предупреждение за блокиране на двигателя.
Гласът на Дейвид бе изтънял, тембърът и скоростта на думите издаваха, че е подложен на изключително напрежение и от земята очевидно усетиха това.
— Добре, запазете спокойствие, ще ви помогнем да кацнете. Продължава ли обледеняването?
— Да! Трябва да се отдалеча от планините.
— Разбрано, сър. Завийте наляво по курс едно нула нула градуса. Ще разчистя движението пред вас и ще ви насоча към Денвър за кацане по прибори на писта девет ляво. Времето в Денвър е следното: висока облачност, видимост две хиляди метра, визуален заход към писта девет ляво от височина деветстотин метра, температура два градуса под нулата, влажност седемдесет процента, висотомер осем девет две, лек вятър.
— Разбрано. Намирам се на две хиляди и седемстотин метра и продължавам да слизам.
— Добре, сър, остават ви още четирийсет и два километра, според моите прибори летите със сто и деветдесет километра в час и губите височина по шейсет метра в минута. Ще се справите.
— Денвър, ледът продължава да се натрупва.
Джей усети как самолетът изведнъж се разтърси.
Дейвид натисна щурвала напред и двамата подскочиха на седалките, когато носът клюмна надолу. Изчака да наберат скорост и бавно изравни самолета.
— Какво… беше това? — попита Джей с едва доловим, изтънял глас.
— Двигателят се задави. Трябва да поддържам по-висока скорост от нормалното, защото носим тежък леден товар и той изкривява крилото.
— О, великолепно.
Дейвид дишаше тежко и не откъсваше очи от таблото. Отново се раздаде гласът на диспечера.
— Добре. Виждам, че внезапно загубихте стотина метра. Наред ли е всичко?
— Аз… двигателят щеше да блокира, Денвър.
— Наричай ме Бил. Твоето име как е?
— Ами… — Дейвид преглътна с усилие. — Дейв… Дейвид.
— Добре, Дейвид, ще те приземим. И аз съм пилот. Само поддържай скоростта с десет километра над тази, при която двигателят щеше да блокира. С каква скорост се спускаш?
Дейвид се приведе напред и огледа някакъв циферблат, преди да отговори.
— Приблизително… деветдесет метра в минута.
— Не е страшно. А сега, Дейвид, не се опитвай да проявяваш инициатива. Ще ти продиктувам честотите и трябва само да извършиш кацане по прибори. Познаваш процедурите, нали?
— Да. Да, не се безпокой. Минал съм курс по международните правила за кацане.
— Добре. Сигурен бях, но сме длъжни да проверим. Сега искам внимателно да настроиш приборите на честота едно едно две точка четири и визуално да провериш дали честотата е въведена в навигационната апаратура, а не в комуникационната радиостанция.