— Готово — съобщи Дейвид, след като завъртя бързо няколко ръчки.
— Височина, Дейвид?
— Височина… две хиляди и петстотин метра. Продължавам да слизам с деветдесет метра в минута, скорост двеста километра в час.
— Много добре. Остават ти трийсет и пет километра и трябва да вземем решение. Мога да се опитам да те приземя на летище Сентениал, което е на около осем километра южно от теб, или да продължиш към Денвър. Може да се добереш до Сентениал без проблеми, но апаратурата им за кацане по прибори е изключена и макар да съобщават, че под сто метра височина има видимост, данните са от автоматичната метеосистема АСОС. Понякога АСОС не засича внезапните промени, тъй че положението може да се окаже много по-лошо.
— Ясно. — Дейвид се озърна към пътника си, размишлявайки за целта на полета и опасността да се спусне в близост до Скалистите планини над обгърнато в мъгла летище. — Избирам… избирам Денвър.
— Добре. Излезе ли от зоната на обледеняването?
Дейвид огледа внимателно лявото крило и капака на двигателя, преди да отговори.
— Да… мисля, че излязох. Но ледът не се топи.
— Още трийсет километра, Дейвид. Височината ти засега е добра.
— Разбрано.
— Сега нагласи селектора за курса на нула девет нула градуса.
— Разбрано. Готово. Да превключа ли на контролната честота на летище Денвър?
— Не, Дейвид. Аз ще поддържам връзка с теб през цялото време. Летището отстранява всички от пътя ти.
— Съжалявам.
— Не се тревожи. Наближаваш локализатора.
— Какво е локализатор? — чу Джей собствения си глас.
— Ето… тази стрелка. — Дейвид посочи индикатора за хоризонтална позиция върху предното табло. — Когато се плъзне в центъра, значи съм на курса към пистата.
— Разбрах.
Дейвид отново включи предавателя.
— Засичам локализатора, Денвър. Завивам по курса.
— Разбрано. Двайсет и пет километра до пистата.
По целия самолет отново пробяга тръпка и Дейвид пак насочи носа надолу и изчака машината да набере скорост, преди да намали ъгъла на спускане.
— Каква е височината, Дейвид?
— Наложи се да загубя височина, за да не блокира двигателят. Сега съм на две хиляди и двеста.
— Добре, остават ти двайсет и два километра, изминаваш по три на минута, значи трябва да те поддържаме във въздуха още седем минути. Надморската височина на пистата е хиляда и шестстотин метра, затова не бива да слизаш с повече от деветдесет метра в минута. Като колега пилот на чесна бих те посъветвал да не използваш задкрилките. Не прави нищо, което да увеличи въздушното съпротивление.
— Разбрано — отговори Дейвид със стегнато гърло, докато пресмяташе наум и гледаше как приборите сочат, че самолетът се спуска почти с деветдесет метра в минута.
Център за въздушен контрол Денвър, Колорадо
— Ще се справи — каза шефът.
Бил неуверено кимна, изтръпнал от мисълта, че може да е дал погрешна насока на паникьосания пилот. Но около летище Денвър се простираха само разорани ниви, тъй че ако не се добереше до пистата, имаше надежда за безопасно кацане в полето.
Той преглътна с усилие и се озърна към шефа си.
— Предупреди летището да подготви пожарни коли за евентуално аварийно кацане пред писта девет ляво.
— Добре.
— Все още има надежда да се добере до пистата.
Без да отговори, шефът взе телефона и набра номера.
25
Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия
Понеделник, 21:10 ч
Неочакваното обаждане от италианския външен министър завари капитан Суонсън в кабинета му, където бе седнал зад бюрото и разтривайки уморено очи, се питаше дали има някакъв начин да облекчи взривоопасната ситуация в базата.
— Слушам, сър.
— Командир Суонсън?
— По-точно капитан.
— Добре. Обажда се Джузепе Анселмо и този разговор изобщо не се е състоял.
— Искате да кажете, че разговаряме неофициално?
— Да, ако това е точният израз.
— Много добре, сър. Слушам ви.
— Ще бъда кратък. Не се съмнявам, че сте в течение на ситуацията. Представители на Камбъл посетиха дома на един от върховните съдии с молба да бъде променено тълкуването на договора за наем на вашата база така, че да включва право на полицейски достъп до летателната зона.