Ако не, може би щяха да се доберат без междинно кацане до Канада, макар че не биваше безрезервно да се осланят на реакцията на тамошното правителство. То също бе ратифицирало договора.
Вицепремиерът Антъни Шефилд влезе внезапно в залата заедно с двама сътрудници и сърдечно се ръкува с Джей, преди да седне от другия край на масата.
— Позволете ми да говоря направо, мистър Райнхарт. Правителството на Нейно Величество знае за задачата ви да защитавате мистър Харис от международната заповед за арест, издадена по настояване на Перу. Знаем къде е в момента и как е попаднал там. Разбираме позицията на италианското правителство и узнахме, че проучвате каква ще е нашата официална реакция спрямо перуанската заповед, ако мистър Харис пристигне на британска територия.
Джей кимна.
— Напълно сте прав.
— Много добре. За официален отговор ще ни бъдат потребни няколко часа, но като адвокат вие несъмнено разбирате, че нашите съдилища са точно толкова независими, колкото и американските. Въпросът ще бъде решен от съдиите.
— Е, сър, ако през последните седмици не е извършена някаква драстична промяна, последната дума остава за министъра на правосъдието.
— Да, но едва след решението на съдебната власт.
— Представена ли е вече заповедта на съдия, мистър Шефилд?
— Откровено казано, не знам — отговори Шефилд. — Но според мен най-разумното ще е да очаквате подобен ход всеки момент.
— Вярвам, че отношението на правителството и степента на проявения интерес ще повлияе върху преценката на съдията, комуто бъде възложено делото.
— Дълбоко се съмнявам — отвърна Шефилд. — Позволете да ви попитам дали смятате днес следобед да насочите самолета на мистър Харис към Лондон?
— Да — предпазливо призна Джей. — Естествено, ако…
— Ако нашето отношение не ви се стори опасно?
— Да.
— Разбирате, че не мога да гарантирам нищо. Не мога дори да намекна каква ще е реакцията ни, преди премиерът задълбочено да обсъди положението. Разбира се, ние поддържаме връзка с Белия дом.
— Така и предполагах.
— Както навярно се досещате, ние сме дълбоко разтревожени, че срещу бивш американски президент е започнато съдебно преследване в съответствие с подписан от нас международен договор, по който имаме неотменими задължения.
Джей се вгледа в очите на Шефилд, опитвайки се да открие нещо повече зад хладните и отмерени думи.
— Вие без съмнение се досещате, че президентът Харис е също тъй разтревожен — отговори той. — Мистър Шефилд, позволете да подчертая, че по своята същност тази… тази заповед е нелеп и злонамерен инструмент, който в крайна сметка ще бъде отхвърлен поради липса на основателни обвинения. Но… междувременно се налага да ви помолим да не подкрепяте евентуални опити за претупване или ускоряване на процеса по екстрадирането. Това вече изцяло попада в рамките на правителствените пълномощия, а правосъдният министър несъмнено е член на правителството.
— Разбирам.
— Да кажа ли на президента, че може да разчита на вас?
— Не, мистър Райнхарт. Само министър-председателят има правото да реши как ще постъпим на правителствено ниво и дали изобщо да съобщим нещо на министъра на правосъдието, чиито задължения са предимно правни, а не политически. А сега, как бих могъл да се свържа с вас днес следобед?
Джей се поколеба няколко секунди, преди да приеме факта, че вече няма какво да си кажат. Започваше да изпитва тревога от чертата, която бе теглил Шефилд между Джон Харис и британското държавно ръководство.
— Имам клетъчен телефон — каза най-сетне Джей.
— Великолепно — отвърна вицепремиерът и кимна на един от сътрудниците си да запише номера. — Къде сте отседнали, мистър Райнхарт?
— Аз… все още нямам хотел. Пристигнах направо от аерогарата.
— Е, с удоволствие ще ви уредя резервация и транспорт до хотела. — Шефилд се изправи. — Ще ви позвъня след няколко часа.
Той понечи да се обърне.
— Извинете, мистър Шефилд.
Шефилд отново се завъртя и опря ръка върху масата, изчаквайки епилога на разговора.
— Да?
— Вие… споменахте, че ще ми отговорите, когато пристигна. Как разбрахте, че ще позвъня в кабинета на премиера?