Шефилд се разсмя.
— О, това ли! Е, мистър Райнхарт, нека просто кажем, че разполагахме с предварителна информация как ви е наел президентът Харис и знаехме за пристигането ви в Лондон, а нито един адвокат във вашето положение не би пропуснал да се обърне към правителството на Нейно Величество. Тъй че…
Джей се вгледа в очите му и изтръпна от очевидното увъртане.
— Кой ви каза, сър?
— Не съм упълномощен да отговоря, мистър Райнхарт. Но това всъщност няма значение за цялостния развой на събитията, нали? Приятен ден, мистър Райнхарт.
Преди Джей да отговори, Шефилд се завъртя и излезе.
На борда на „Юро Еър“
Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия
— Господин президент.
Джон Харис се размърда в мекото кресло, отвори дясното си око и тутакси разпозна надвесеното над него лице на Шери Линкълн.
— Какво има, Шери?
— Извинявайте, че ви събуждам.
Харис надигна глава и се разкърши.
— Не знам дали изобщо съм спал. Кое време е?
Шери седна до него.
— Минава три следобед. Току-що разговарях с Джей Райнхарт, който чака да му позвънят от кабинета на британския премиер. Казано накратко, той смята, че след разговора на италианския външен министър с капитан Суонсън ние сме в безопасност до утре, и се тревожи от предстоящото решение на англичаните. Затова иска да отложим излитането за Лондон до утре сутрин.
— О, превъзходно! Още една нощ в хотел „Боинг“.
Шери се разсмя и шеговито изви очи към тавана.
— Знам, знам! И отгоре на всичко в целия самолет няма нито един душ.
— Суонсън съгласен ли е?
— Това е една от причините да ви събудя, сър. В момента командир Суонсън идва насам. Преди десет минути позвъни и заръча да събудим пилотите и да чакаме. Не пожела да каже защо.
Крейг Дейтън посрещна командир Суонсън на стълбата и незабавно го придружи до президента.
— Трябва да ви измъкнем оттук, сър — заяви Суонсън. — Изглежда, мистър Камбъл е убедил някакъв съдия да вземе решение, че базата се намира изцяло под италиански контрол. Вече няма какво да ги спре.
— Не се очакваше да има решение по-рано от утре! Защо съдията е избързал с решението?
— Не знам, господин президент, но ми казаха, че вероятно съдията вече е подписал заповедта или както там го наричат в Италия. Когато Пентагонът и преките ми шефове научат за това, със сигурност ще ми заповядат да стоя настрани и да позволя на италианците да ви арестуват.
— Кой ви съобщи всичко това, капитане — попита президентът.
— Един сътрудник на италианския външен министър. За жалост забравих името му, но го имам записано в кабинета си.
— Няма значение. — Харис замислено разтърка брадата си, после погледна втренчено Глен Суонсън. — Сигурен ли сте, че информацията е достоверна?
— Да, сър. Човекът явно знаеше всичко, което се полага да знае сътрудник на външния министър. Знаеше и за разговора ми с мистър Анселмо.
— Добре.
— Освен това от централата потвърдиха, че се обажда от Рим.
— С колко време разполагаме? — попита Харис.
— Не знам, но очаквам да действат бързо. Вчерашното безславно оттегляне беше оскърбление за местния командир на карабинерите.
Застанал зад Суонсън, Крейг Дейтън слушаше внимателно всяка дума.
— Значи можем да потеглим? — попита той, като се обърна и направи знак на президента. — Разбира се, ако сте готов, сър.
— Можете да излетите по всяко време — отвърна Суонсън. — Вече заредихме самолета с гориво, нали?
Крейг кимна.
— Да, късно снощи. Но, капитане, трябва да знам дали ще имам проблеми с получаването на разрешение за полет до Лондон. Разбирате ли, самото разрешение идва от европейския контрол, който е в Брюксел, но Рим може да ги помоли да ни задържат.
— Не вярвам да го направят — каза Суонсън, — но не бих ви съветвал да чакате, за да видите докъде ще стигне търпението на Рим. А според мен има и още една причина да потеглите незабавно. Това тук е Сицилия и… откровено казано, Рим има само частичен контрол по тия места. Когато някой се опълчи на карабинерите, резултатът може да бъде непредвидим.
— Не разбирам — каза президентът.
— Имайте предвид, сър, че все още сме под тяхна юрисдикция. Бих предпочел да ви измъкнем оттук час по-скоро.