С електрическата компания беше по-трудно. Те изглежда смятат, че има такова правило: електричество във всеки дом. Съгласиха се да изключат подаването на електроенергия, но категорично отказаха да махнат кабелите към моя дом. Тогава се качих на покрива и с брадва изпотроших четири фута от перваза заедно с проводниците. Тогава събраха багажа си и се изметоха.
Изхвърлих лампите и всичко, което е свързано с електричеството. После с чук и секач в ръце се захванах със стените. Изтръгнах всички скрити проводници и обходих цялата къща с мощен магнит, за да не пропусна нито парче метал.
Много ме забавляваше мисълта, че когато вече няма да ме има, агентът по недвижими имоти ще рекламира моя дом така: „Забележителна къща — никакво електричество!“.
Сега живея спокойно. Както някога.
През деня работя в градината, вече е доста голяма.
Живея на свещ и керосинова лампа. Почти цялата си храна произвеждам сам. Доста дълго не можах да отвикна от таблетките, но в края на краищата успях и сега понасям пристъпите без лекарства.
Насред един огромен град аз изцяло се откъснах от околния свят. Нека компютърната мрежа расте без мен. Не знам дали това е опасно за обикновените хора, но ние се оплетохме в нея — аз, Клуг, Озбърн. И Лиза. Нас просто ни отпъдиха, както се отпъжда комар, без понякога дори да забележиш, че си го убил. Аз обаче останах жив.
Е, не знам дали за дълго.
Лиза ми разказа как компютърният сигнал може да проникне отвън у дома по електрическата инсталация. Имало нещо такова, което се нарича „носеща вълна“. Затова и трябваше да се избавя от електричеството.
Но за градината е нужна вода. Тук, в Южна Калифорния, рядко валят дъждове и аз просто не знам откъде ще вземам вода.
А вие как мислите, може ли ОНОВА да проникне в къщите по водопроводните тръби?