Някои се изсмяха. Не мисля, че някому случилото се му се е сторило забавно, но тази мрачна панахида прозвуча точно като аранжимент за свирка, пищялка и дудук. Как да не се засмееш?
Докато звучеше музиката, в левия край на екрана се появи малка фигурка от квадратчета. Потръпвайки, тя се преместваше към центъра. Приличаше на човече от видеоигра, само че нарисувано лошо, затова трябва да напрегнеш въображението си.
После в центъра се появи още някакъв предмет. Човечето спря срещу него, огъна се и под него се появи нещо като стол.
— Какво ли е това?
— Сигурно компютър.
Май наистина беше компютър, защото човечето протегна напред ръце и започна да го почуква както пианист рояла. Човечето пишеше, а над него се появяваха думи.
НЕЩО СЪМ ПРОПУСНАЛ ПО ПЪТЯ,
СЕДЯ ТУК ДНИ И НОЩИ КАТО ПАЯК
В ЦЕНТЪРА НА СВОЯТА ПАЯЖИНА…
АЗ СЪМ СТОПАНИН НА ВСИЧКО ВИДИМО…
И ВСЕ ПАК
ТОВА Е НЕДОСТАТЪЧНО.
ТРЯБВА ДА ИМА ОЩЕ НЕЩО.
ВЪВЕДИ СВОЕТО ИМЕ ||
— Боже мой! — възкликна Хал. — Невероятно… Интерактивно предсмъртно писмо.
— Трябва да разберем какво има нататък.
Бях най-близо до клавиатурата и затова набрах своето име. Когато вдигнах очи, видях, че съм сбъркал и се е получило „ВИКТ9Р“.
— Как да го поправя? — попитах.
— А защо трябва? — рече Озбърн и натисна клавиша.
ПОЗНАТО ЛИ ТИ Е ТОВА ЧУВСТВО, ВИКТ9Р?
ЦЯЛ ЖИВОТ СЕ ТРУДИШ, ЗА ДА ПРАВИШ
ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ ПО-ДОБРЕ ОТ ДРУГИТЕ,
НО ВНЕЗАПНО ОТВАРЯШ ОЧИ И НЕ РАЗБИРАШ
ЗАЩО Е ВСИЧКО ТОВА. С МЕН СЕ СЛУЧИ
ТОЧНО ТАКА.
ИСКАШ ЛИ ДА РАЗБЕРЕШ ПО-НАТАТЪК, ВИКТ9Р?
ДА/НЕ ||
Текстът течеше като поток. Клуг вероятно се е смущавал от това, защото след всеки четиридесет-петдесет думи предоставяше на читателя правото да избира „ДА/НЕ“.
Представих си как седи пред машината и въвежда текста.
Той пишеше, че се чувства смазан, че не може повече да живее така. Приемал е прекалено много таблетки (по екрана отново се посипаха многоцветните овални фигурки) и животът му е станал безсмислен — направил е всичко, което е искал да направи.
Понякога просто не го разбирахме. Написал бе например, че той не съществува, но го приехме като метафора.
ПОЛИЦАЙ ЛИ СИ, ВИКТ9Р? АКО НЕ,
ПОЛИЦИЯТА СКОРО ЩЕ СЕ ПОЯВИ, ЗАТОВА
УВЕДОМЯВАМ ТЕБ ИЛИ ПОЛИЦАЯ: НЕ СЪМ
ПРОДАВАЛ НАРКОТИЦИ. ЛЕКАРСТВАТА,
КОИТО СА В СПАЛНЯТА, СЪМ ИЗПОЛЗУВАЛ
САМО ЗА ЛИЧНИ НУЖДИ. ПРИЕМАЛ СЪМ
ГИ В ГОЛЕМИ ДОЗИ, НО СЕГА ПОВЕЧЕ
НЕ СА МИ НУЖНИ.
НАТИСНЕТЕ ENTER ||
Озбърн натисна клавиша и в другия ъгъл на стаята затрещя принтер, изплашвайки ни до смърт. Гледах как главата се мята насам и натам, отпечатвайки текста и в двете посоки, когато Хал закрещя, посочвайки екрана:
— Вижте! Вижте тук!
Човечето на екрана се изправи и се обърна към нас. В ръцете си държеше нещо като пистолет и долепи дулото до главата си.
— Не! — неволно извика Хал.
Човечето не му обърна никакво внимание. Чу се неестествен звук на изстрел, човечето падна по гръб. По екрана се разля червена струйка и принтерът замлъкна. На монитора остана само мъничък черен труп, легнал по гръб, и думата ++КРАЙ++ под него.
Погледнах към Озбърн. Да се каже, че беше недоволен, значи да не се каже нищо.
— Та какво става с наркотиците в спалнята? — попита той.
Ние гледахме как Озбъри рови в чекмеджетата и нощните шкафчета, наднича под леглото и шкафовете, но без никакъв резултат. Както и другите стаи, тук също бе наблъскано с компютри, през пробити в стената дупки се проточваха кабелни снопове.
Стоях до голяма кръгла кутия от картон, имаше няколко такива в стаята, в такива обикновено изпращат покупки. Капакът бе леко встрани, вдигнах го — и веднага съжалих.
— Озбърн — рекох, — погледни насам.
В кутията имаше торбичка от дебел полиетилен, запълнена до две трети с таблетки „кваалуд“. Полицаите веднага разкъсаха останалите кутии и намериха капсули амфетамини, „нембутал“, „валиум“ и какво ли не още. След тази находка отново се появиха и полицаи, и екипи от телевизията.
Закипя трескава работа и никой не забеляза как се примъкнах до вкъщи и заключих вратата. Понякога надниквах иззад пердето и виждах как репортерите вземат интервюта от съседите. Хал също се мотаеше наоколо и се радваше на всеобщо внимание. На два пъти репортерите почукваха по вратата, но аз не отворих и в края на краищата всички си разотидоха.
Напълних ваната с гореща вода и се излежавах цял час. След това включих отоплението на максимум и се вмъкнах под цяла купчина одеала.