— Александър Холанд?
— Не, за някой си Майлс Торнтън. Докато Софи проверявала обаждането, позвънили от кабинета на комисаря.
— На комисар Крофорд ли? Защо?
— Във връзка с разследването. И относно Фрида Клайн. Той иска да се срещне с мен. Веднага.
— Неприятности ли ни очакват?
Хусейн го погледна озадачено.
— Защо неприятности? Все още нищо не сме предприели.
— Искате ли да дойда с вас?
— Не, по-добре остани тук.
— Откъде да започна? Какво да търся?
Хусейн се замисли за момент.
— Докато обхождахме стаите, се огледах за мобилен телефон, компютър или портфейл, но не открих нищо такова. Ще провериш ли отново?
— Разбира се.
— До входната врата се е събрала поща. От нея ще разберем кога за последно си е бил вкъщи. И се опитай да поговориш със съседа и да разбереш кога го е видял за последен път.
— Добре.
— Криминолозите скоро ще дойдат. Знам, че не обичат да им се казва какво да правят, но на вратата на банята са окачени два халата. А в нощното шкафче има презервативи. Трябва да проверят чаршафите.
— Ще им напомня.
Детектив Софи Бърн се качи с Хусейн в колата и докато пътуваха край парка „Сейнт Джеймс“, я запозна с разпечатките, които беше приготвила. Хусейн се чувстваше като някой, който се явява на изпит, без да е успял да преговори изпитния материал. Тя не беше такъв човек и това я правеше неспокойна. Обичаше винаги да е подготвена.
В управлението я очакваха. Един униформен полицай мина с нея през охраната и двамата се качиха в асансьор, който ги отведе до етаж, където се влизаше с електронна карта. Там я пое една секретарка, която я заведе в кабинета на комисаря. В потока от дневна светлина Хусейн изведнъж осъзна на какъв висок етаж се намира. Почувства непреодолим импулс да се затича като дете към прозореца и да се полюбува на панорамната гледка към парка.
Докато гледаше към Крофорд, забеляза няколко неща едновременно. Усмихнатото му червендалесто лице. Униформата му. Огромното му бюро. Както и това, че на него нямаше нищо друго, освен една папка. Нямаше ли документи за разписване? Или беше твърде високопоставен, за да се занимава с това?
— Главен криминален инспектор Хусейн — изрече бавно и отчетливо Крофорд, сякаш се наслаждаваше на всяка произнесена дума. — Мисля, че отдавна трябваше да се запознаем с вас.
— Всъщност… — Хусейн не можа да измисли какво друго да каже.
— Горди сме, че в редиците си имаме старши офицер от вашата община.
— Благодаря, сър.
— А иначе откъде сте, Сара?
— От Бирмингам, сър.
Последва мълчание. Хусейн се загледа през прозореца. Слънцето грееше приятно. Тя изведнъж си представи колко хубаво би било да бъде навън и да се разхожда в парка в топлия летен следобед, вместо да стои тук.
— Този случай с Александър Холанд — обади се Крофорд. — Разкажете ми за него. — Той я покани с жест да седне на един стол пред бюрото му.
Хусейн му разказа как е намерено тялото му, в какво състояние е било, а също и за апартамента му.
— И сте се срещнали с Фрида Клайн?
— За кратко.
— Какво мислите за нея?
— Тя разпозна трупа. На китката на Холанд беше нейната болнична идентификационна гривна.
— Това звучи доста странно.
— Преди време са имали интимни отношения.
— Чувал съм за хора, които носят нечии пръстен, но това…
— Имам намерение пак да говоря с нея.
— Какво всъщност знаете за Фрида Клайн?
— Само това, което една от моите сътруднички ми разказа по пътя за насам. Името й ми се струваше познато, но не можех да се сетя откъде. Сега разбирам, че това е онази психотерапевтка, която помогна за намирането на малкия Матю Фарадей преди няколко години и която беше разкрила как е било извършено онова убийство в Дептфорд. Беше успяла да се добере и до убийците в делото, което таблоидите нарекоха „Къщата на ужасите в Кройдън“.
— Не бива да вярвате на всичко, което пише във вестниците.
— Просто се придържам към факти, изложени в полицейските архиви. Нали е сътрудничила на полицията в споменатите случаи?
— Има разлика между „сътруднича“ и „сътруднича“ — изсумтя Крофорд.
— Не ви разбирам.
— Нали знаете как става — каза той. — Когато се получат добри резултати, всеки се втурва да изтъкне своя принос. А и на вестниците им харесва историята за някаква си психотерапевтка, която се появява в полицията и започва да ни обяснява как да си вършим работата.