— Ако съм умилкващата ти се котка, бих желал да бъда помилван — той се изтегна в очакване върху френското й легло.
Тя седна на ръба на леглото и започна да го почесва зад ушите.
— Хм, хубаво е — затвори той очи. — Имаш толкова нежни ръце, скъпа! Не, какво правиш? — извика той, смеейки се, когато тя започна да го гъделичка под мишниците.
— Защитавай се де! — искаше тя непримирима. Боричкаха се необуздано като разиграли се деца. Рекс капитулира първи. Останал бъз дъх от смях, той се отпусна на възглавницата.
— Победих те — Дженифър беше седнала отгоре му с изпънати крака и притискаше здраво раменете му с ръце. — Предаваш ли се?
— Завинаги и вечно — изпъшка той. — Прави с мен, каквото искаш.
— Обещаваш ли да не предприемаш и най-малкия опит за бягство?
— Заклевам се!
Дишането му се учести, когато усети нежните й милувки. Напрежението в него стана непоносимо, когато най-после тя се сля с него и в блажено упоение стигнаха екстаза заедно.
Два часа по-късно те се разходиха по брега, подлагайки се на ласките на свежия вятър, и се прибраха. Навън беше все още бурно. Даже на Рекси му беше станало твърде неуютно в градината и спеше в любимото си кресло на покритата тераса. След богатата закуска, за обяд те си стоплиха доматена супа и я изядоха е хляб.
Късно следобед пиеха кафе на терасата. Тогава се обади бащата на Дженифър и попита докъде е стигнала със сценариите.
— Дженифър, надявам се не си забравила, че нашият мениджър Симон има в четвъртък уговорена среща в „Мирър“. До четвъртък трябва непременно да получи сценариите.
— Утре сутринта ще ги взема със себе си, татко. Не искам да се хваля сама, но станаха великолепни. Считай, че договорът ни с „Мирър“ вече е в джоба ни.
— Добре, Дженифър, разчитам на теб. Ще се видим тогава утре. Мама те поздравява.
— Предай й една целувка от мен. До утре, татко!
Тъй като Дженифър се обаждаше от съседната стая, Рекс навярно беше чул част от разговора им.
— Да не искате да спечелите договора с „Мирър“? — попита той, когато тя се върна.
— Разбира се — Дженифър седна срещу него. — Много съжалявам, но не мога да говоря с теб за работата си. Нали работиш за конкурентите? Но ако някога ти мине през ума да си промениш намерението…
— Моля ти се, не започвай отново за това — лицето му потъмня. — Нали постигнахме съгласие да оставим настрани всички разговори за работа?
— Разреши ми поне да спомена, че при нас би имал по-добри шансове — отвърна му тя остро. — Не те ли блазни, възможността да ръководиш по-късно самостоятелна рекламна фирма?
— Аз съм напълно доволен от работата си и нямам нужда да правя кариера с помощта на една жена.
— Не признавам аргумента. Ако не бъдеш трудолюбив, не мога с нищо да ти помогна. Но по-добре да приключим с темата, преди да сме се сдърпали. Не искам да спорим, Рекс, времето с теб ми е скъпо. Съжалявам само, че професионално се бием на различни фронтове. Какво не бихме постигнали, ако работехме заедно?
— Че си допадаме толкова добре в леглото, не говори нищо за нашата съвместна професионална работа.
Дженифър то изгледа уязвена.
— Да не мислиш, че те обичам само за това, че в секса си допадаме толкова добре? Намирам го за чудесно, но това не е достатъчно за един съвместен живот. Аз не те искам само като мъж в хубавите ми дни, а като партньор за цял живот, не разбра ли това?
— Не е ли много рано да се вземат такива важни решения? — извъртя се той.
— За мен не — тя го погледна право в очите. — Винаги съм знаела какво искам, а аз те искам завинаги, Рекс Лаци! Но докато работиш при конкурентите, не бих могла даже и да помисля за брак с теб. Ще бъде смехотворна ситуация. Не ми е достатъчно да прекарвам само уикендите заедно с теб. А ти? Доволен ли си от това?
— Ще намерим някакъв изход — изплъзна се той. Явно личеше, че не беше настроен да обсъжда тези проблеми. — Предлагам да приключим прекрасния уикенд с някакво страшно меню в един хубав ресторант.
— Добре, но трябва да се разкрася малко за теб. Ако ти се допие нещо, знаеш къде е барът.
Той хвана ръката й и я целуна по най-чувствителното място от вътрешната страна на китката.
— За мен винаги си хубава — прошепна той с пламнал поглед. — Да ти приготвя ли мартини?
— Добра идея! Ще стане бързо, а аз най-късно до десет минути съм готова.
Пиха мартини прави. Дженифър си беше избрала костюм на Шанел, към който беше облякла нежносиня копринена блуза и понеже Рекс разполагаше само със смокинга си, се отбиха за малко у тях. Дженифър остана в таксито, докато той сменяше облеклото си в мансардата. Беше я помолил нарочно да чака в таксито, защото се опасяваше, че ако го придружи, преобличането му би продължило безкрайно.