А така изминаха само няколко минути, докато той отново седне на мястото си до нея. Отидоха в един добър ресторант на пристанището, където поръчаха от всички рибни ястия.
Въпреки че разговаряха оживено, липсваше безгрижието на отминалите часове. Двамата се опитваха да не засягат определена тема и това вече ги сковаваше. Те ясно усещаха, че професионалното им съперничество създало на покритата тераса. След богатата закуска, за обяд те си стоплиха доматена супа и я изядоха е хляб.
След вечеря отидоха на клавирен концерт и се наслаждаваха на обожаваната от тях класическа музика. Когато се сбогуваха пред вратата на вилата й, нощното небе бе вече обсипано със звезди.
Рекс я прегърна още веднъж и я целуна нежно.
— Не виждам някаква пречка, за да чакам чак до следващия уикенд — каза той тихо. — Не мога ли да дойда при теб в сряда?
— Добре, ще го отбележа на календара си — пошегува се тя. — Само да ядеш ли ще дойдеш, или да разчитам на по-дълго посещение?
— Ще си донеса за всеки случай четка за зъби, самобръсначка и една пижама.
Дженифър се разсмя закачливо.
— Определено няма да стане нужда от пижамата ти. Можем да си организираме пикник на плажа, само ние двамата.
— Това звучи многообещаващо. Ще донеса наденички да ги изпечем. Рекси обича ли наденички на скара?
— Опасявам се, че предпочита повече бананите.
— Добре тогава, ще му донеса най-хубавите банани, които могат да се купят! — той я целуна леко по устата. — Приятни сънища, скъпа моя, и се опитай да ме сънуваш.
— Определено няма да ми е трудно.
Дженифър остана да стои на вратата, докато светлините на таксито изчезнаха. Усмихната, влезе в къщата и заключи. Погледна още веднъж към терасата, но Рекси не се виждаше. Вероятно малкият блуждаеше в градината и се наслаждаваше на топлия нощен въздух след днешната буря. Тя заключи вратата на терасата. В случай, че Рекси изпита нужда да влезе в къщата, можеше да се покатери и по нейния балкон. За него това изобщо не беше проблем.
Дженифър отиде в кабинета си и светна. Искаше да приготви куфарчето си сега, за да не забрави сутринта сценариите, за които така изрично беше напомнил баща й.
Тя издърпа чекмеджето на писалището си, в което съхраняваше ръкописите, и с изненада установи, че не бяха на обичайното си място.
„Дали не съм ги сложила някъде другаде?“ — попита се обезпокоена.
Но след като напрегна паметта си, си спомни със стопроцентова сигурност, че беше сложила сценариите в страничното чекмедже. Там обаче ги нямаше. Бяха изчезнали.
— Това не може да бъде! — мърмореше объркана Дженифър и започна систематично да претърсва писалището си. Но папките със сценариите бяха изчезнали. Намери само копията, които още не бяха подредени. Някой беше взел тайно оригиналите от писалището й! Друго обяснение нямаше.
„Рекс! — прониза я изведнъж. — Само Рекс можеше да ги вземе!“
В същото време се засрами от подозрението си. Не можеше да допусне такова нещо да е извършено от Рекс. Но той беше единственият, посетил този уикенд вилата й. Освен това беше чул телефонния разговор с баща й и научил за договора с „Мирър“.
Сети се за стотици дреболии. Рекс я изпрати горе, за да се преоблече, и не й разреши да го придружи, когато сменяше дрехите си в своя апартамент.
Напразно се опитваше да се бори с нарастващото съмнение, което постепенно я насочваше срещу Рекс, мъжа, когото обичаше.
Половината нощ Дженифър подрежда и описва копията. При разговора с мениджъра си Николас Симон се чувстваше нервна и недоспала. Всяка негова дума я дразнеше.
— Вие навярно имате син понеделник, Дженифър — направи опит Ник да я ободри е шега.
— По-скоро черен петък. Напълно ме довърши фактът, че никъде не можах да намеря сценариите. Необяснимо ми е как са могли да изчезнат от писалището ми.
— Попитахте ли икономката си?
— Напълно безсмислено е, Ник! Сара гледа на писалището ми като на светиня и в никакъв случай не би взела нещо.
— Е, не е станало нещо страшно. Нали имаме копия. Впрочем намирам проектите ви за великолепни, Дженифър! Определено хората на „Мирър“ ще са доволни утре. Веднага щом се върна, ще ви се обадя и ще разкажа какво е станало.
През този ден Дженифър още веднъж установи, че има дни, когато всичко върви наопаки. Майката на новия модел Фани, мисис Флеминг, се втурна развълнувана в кабинета й.
— Мис Синклер, трябва да се оплача от фотографа Том. Той досажда на моето бебче! Вчера при едно представление я хванал даже за гърдите. Такова държание наистина е вече прекалено!