Выбрать главу

— Възмутително! — съгласи се с нея Дженифър, която не можеше да си представи, че случилото се отговаря на истината.

На всички беше известно, че Том не обръща внимание на жените. Самият той също не криеше това.

— Лично ще му се скарам — обеща тя.

— Надявам се! От агенцията ме уверяват, че „Ръш“ са сериозна фирма, иначе никога нямаше да разреша Фани да започне работа при вас.

Дженифър трябваше да положи не малко усилия, докато русолявата пълничка дама най-сетне успокоена се оттегли. След това помоли секретарката си да извика Том. Но тъй като в момента снимаше, тя трябваше да почака. Малко след това мениджърът на един ресторант се оплака от операторите на „Ръш“, които при снимките в неговия локал са счупили някакво старо огледало. Дженифър прехвърляше разговора в отдела за жалби, когато в кабинета й се появи в небрежния си вид Том.

— Какво има, Дженифър? — той я облъхна с чаровната си усмивка, която веднага я успокои. Чисто и просто никой не можеше да му се сърди.

Том само се усмихна широко, когато Дженифър му разказа чутото от майката на Фани.

— Да ме вземат мътните, ако съм докоснал момичето — рече той в момчешкия си маниер. — Проблемът се крие в това, че Фани ме преследва, както дявол — бедна душица.

— Ти не казваш всичко, Том — предупреди го меко Дженифър.

— Нима не бива да излизаш вън от кожата си, когато те обвиняват така несправедливо — възмути се той.

— Защо не кажеш на Фани откровено, че нищо не можеш да направиш на големите момичета? — предложи Дженифър.

Том се смути.

— Не можеш ли да поемеш ти това! Моля те, Дженифър, все пак една жена е много по-ловка в тези неща.

Дженифър погледна спокойно в черните му цигански очи.

— Щом ми разрешаваш да й кажа истината, ще го направя.

— Ти ще намериш верните думи. Благодаря ти, Дженифър!

Той излезе облекчен. Нормално Дженифър позволяваше да прехвърлят проблемите си на нея, но днес просто й дойде много. Все още от главата й не излизаха сценариите, а подозрението и спрямо Рекс направо я поболяваше. Излиза, че само за да й изнесе един урок се беше сприятелил отново с нея.

От всичките тези тъжни мисли я заболя главата и тъкмо реши да приключи по-рано от обикновено, когато секретарката й я помоли за неотложен личен разговор.

Само един поглед върху лицето на Маги беше достатъчен, за да й стане ясно, че е събрала едва ли не цялата мъка на земята.

Дженифър потисна въздишката си.

— Седни, Маги! — с нетърпеливо движение на ръката посочи креслото за посетители. — Какво има? Впрочем аз тъкмо тръгвах. Не се чувствам много добре. Днес беше тежък ден!

— Няма да отнеме много време — Маги остана права, отпуснала край тялото си ръце, също както плачеща върба клоните си. — Искам да си дам оставката, мадам — прошепна Маги с плачлив глас.

— Защо си даваш оставката, Маги? Да нямаш предвид по-хубава служба? Не се ли отнасям добре с теб? — стъписа се Дженифър.

— Аз… аз имам отношения с Патрик Норт — прошепна Маги с толкова драматичен глух тон, сякаш предсказваше изчезването на света. — Аз… се влюбих в него. Но се опасявам, че той е станал близък с мен, само за да научи някои неща.

— Е, и? Какви страшни тайни можеше да му издадеш?

Маги започна да плаче.

— Норт говори винаги само за вас, мадам. Вчера даже каза, че си е поставил за цел да се ожени за вас на всяка цена. Непрекъснато ме разпитва с кого излизате, кой ви звъни…

— Маги, престани, напълно ми е безразлично е кого спиш. Но естествено не мога да позволя да се оставяш да бъдеш разпитвана от други за личните ми работи. Една секретарка трябва да е абсолютно дискретна.

— Това го знам — зарева Маги. — Тъкмо поради това искам и да си дам оставката. Патрик е способен да измъква думите по такъв начин, че аз съм напълно безпомощна.

За момент Дженифър се замисли. В себе си беше бясна на Норт. Трябваше ли да направи симпатичната Маги също нещастна? Този човек не се спираше пред нищо. Дали все още не си въобразяваше, че тя би искала отново да има нещо с него?

— Маги, престани! — Дженифър я погледна решително. — Забрави за оставката. Нямам желание да се ядосвам с нова секретарка. Седмици ще продължи, докато се сработим. Защо просто не разкажеш на Норт, че аз съм свързана с друг и вече градя планове за сватба?

— Вярно ли е, мадам?

— Все още е тайна — Дженифър се замисли. — Но на теб разрешавам да разкажеш всичко на Норт. Надявам се това да го излекува от илюзията да стане някога мой съпруг.

— Благодаря, мадам! Така се радвам! — Маги можеше отново да се засмее. — Наистина ли не се сърдите, че ви разказах всичко това?

— Намирам за хубаво, че разговаря с мен. — Изведнъж Дженифър стана сериозна. — Ако мога да ти дам един добър съвет — остави Норт. Той не те заслужава.