Дженифър преглътна.
— Това просто е немислимо!
— Цялата работа е била напразно! Може ли да получа едно уиски?
Дженифър вдигна телефона.
— Донеси две чисти уискита, Маги — заповяда тя. — И побързай, защото сме близко до припадъка.
— Дженифър, сигурно знаеш кой може да е взел сценариите — продължи натиска си Ник. — Все пак трябва да го познаваш добре, за да има достъп до вилата ти. И той навярно работи за „Хайлайтс“.
— Благодаря, Маги! — той взе от подноса на влизащата секретарка чаша уиски. — Ти си просто ангел! — той отпи глътка, като не изпускаше Дженифър от очи. Забеляза, че държи погледа си сведен и пръстите й нервно въртяха сребърната химикалка. — Не си ли приятелка на този режисьор, Лаци? — попита той грубо.
— Аз просто не допускам да го е извършил Рекс — отговори тя без глас.
— Значи е имал възможност да се добере до сценариите?
— Теоретично, да!
— Тогава не е нужно още дълго да си блъскаме главите кой се е възползвал от плодовете на работата ти.
— Не можем да го докажем! — изтръгна се от Дженифър.
Трескава червенина се появи върху бузите й. Отвращаваше се от Ник, че подозираше Рекс в нещо толкова елементарно. При това сама се беше усъмнила. Това обаче не засягаше никого.
— Познавам добре Рекс и не го смятам за способен да извърши такова нещо.
Николас се разсмя неодобрително.
— Не бъди толкова наивна, Джени. Ти знаеш много добре, че в нашата професия има типове, за които краденето на идеи е чист спорт. Всеки се опитва само да спечели. Но имаме ли някаква полза да хленчим сега? Така и така няма да получим договора. Мога само да те посъветвам друг път да не бъдеш толкова доверчива. Тогава ще си спестим такива провали. Боже мой, аз съм истински глупак, за да отида там с тези копия. А аз не обичам да ме смятат за глупак, разбираш ли?
— Аз също — горчиво отвърна Дженифър. Чертите й станаха сурови. — Няма вече съмнение, че някой безсрамно е злоупотребил с доверието ми. Затова ще си отмъстя.
8
По принцип Дженифър вече не разчиташе, че Рекс ще спази уговорката. Нали постигна целта си. Сега заради него „Ръш Къмпани“ беше загубила един изгоден договор. Вероятно не би се осмелил да се появи още веднъж пред очите й. Нямаше да му е трудно да съобрази, че Дженифър вече знаеше, че само той би могъл да я измами така.
В случай, че се появи Рекс, най-напред щеше да се държи така, сякаш не се е случило нищо. Преструвките не бяха в характера й и дори една кукла имаше повече артистичен талант от нея. Но този път ставаше дума да си отмъсти на Рекс. Той щеше горчиво да съжалява, че я е измамил и използвал по такъв начин.
За да покаже и външно, че вечерта с него съвсем не беше празник за нея, тя въобще не се приготви. Навлече си старите джинси, а отгоре облече карирана риза. Когато се сети, че Рекс много харесва косата й да е разпусната, тя я оплете на опашка.
Сара и Уилям изпрати в градинската къщичка. Не искаше да има зрители при голямото му драматично появяване.
За смелост си забърка сухо мартини, което изпи на терасата, докато чакаше Рекс. Маймунката, както обикновено по това време, правеше гимнастика в градината. По енергичното разтърсване на клоните, както и по възбудените крясъци на папагалите, можеше да се проследи пътят й.
Звънецът на входната врата иззвъня. При този звук Дженифър се стегна. Опита се да си наложи равнодушна физиономия и отиде с омекнали колене до вратата.
— Здравей, скъпа! — Рекс застана сияещ пред нея. Той беше така натоварен, сякаш щеше да се отправя на световно пътешествие. Погледна я възторжено.
— Както виждам, ти вече си се приготвила за пикника. Изглеждаш като сладка непорочна тийнейджърка. Защо си се втренчила така в мен? Да нямам петно на носа?
— По-добре на носа, отколкото на душата — рече тя многозначително и тръгна пред него към терасата, където той се разтовари от покупките с преувеличена въздишка.
— Настани се удобно — рече тя безлично. — Какво ще кажеш за едно мартини?
— Добра идея! Днес повече няма да карам — той хвърли жилетката си на един стол и разхлаби вратовръзката. — Къде е Рекси? Донесъл съм му банани.
— Рекси играе с папагалите — Дженифър манипулираше доста обстоятелствено с леда и шейкъра. Ръцете й трепереха толкова много, че едва успяваше да извади маслините от тясната чаша. Когато подаваше чашата на Рекс, кубчетата лед дрънчаха в нея. Той я хвана за ръка, задържа я и я погледна с блеснали очи.
— Ще ми дадеш ли целувка?
— По-късно, скъпи! — издърпа си рязко ръката. — Най-напред работата, след това играта. Можеш ли да разпалиш грил? Аз не мога. Но изпий си най-напред мартинито. Надявам се, че е достатъчно сухо.