— Разочарован ли си сега от мен?
— Напротив, намирам за чудесно, че беше така откровена с мен. С моята работа се запознавам с много жени. Много от тях са само едно повърхностно приключение. Ти си нещо друго, Джени. С теб наистина може да се разговаря като с приятел. На теб мога да кажа, че има едно момиче в Маями, което винаги ме очаква, когато се завърна от пътуване. Случайно и тя се казва Джени. Не е ли забавно?
— Тази Джени трябва да е много щастлива да има приятел като теб. — Бяха стигнали до каютата на Дженифър и тя го целуна по челото. — Лека нощ, Марио.
— Лека нощ, Джени — Марио я прегърна бързо и целуна нежно по устата.
Джени чу как наблизо изшумоля някой. Потискайки смеха си, тя влезе в каютата си. Дали Рекс беше наблюдавал сцената на сбогуване? Типично за него да се крие в тъмнината и да наблюдава тайно другите.
На сутрешната гимнастика Лу само присъстваше, а след това разправяше, че напълно е изтощена от напрягането. Тя седна заедно с Дженифър до плувния басейн и си поръча портокалов сок. Дженифър избра минерална вода. На хоризонта се виждаше вече бреговата ивица на Гваделупа. Само след няколко часа щяха да са в нейното пристанище.
— Лицето ти съвсем не е в тон с ослепителната слънчева светлина, Лу! — погледна я внимателно Дженифър. — Докъде си стигнала с признанието си? Снощи останах с впечатлението, че Антъни все още не подозира нищо.
— Исках още вчера предпазливо да му кажа, даже симулирах припадък. Всеки чувствителен мъж веднага би разбрал какво ми има. Но Антъни само мислеше, че страдам от морска болест. Аз и морска болест!
— Все пак имаше възможност да говориш откровено с Антъни.
— Направих го. „Антъни — рекох, — може би не съм болна от морска болест, а съм бременна.“ А той само каза мрачно: „Недей да викаш дявола, детенце!“ — Лу поклати възбудено глава. — Тази връзка на дявола с нашето дете ме шокира така, че аз не намерих повече думи.
— И това според теб е „казване“ — подразни я Дженифър. — Ако искаш, веднага ще доведа Антъни.
— Само ще стане още по-лошо. Не, трябва сама да събера смелост, за да му кажа. За съжаление и тази вечер няма да има възможност. Поканени сме на вечеря с капитана, а той харесва филмите на Антъни и аз знам още отсега, че те непрекъснато ще говорят за тях.
— Не става дума за конкретния ден — укори я Дженифър. — След няколко острова би могла да намериш възможност.
— Когато стигнем до Мартиника, ще кажа на Антъни.
— Защо точно на Мартиника?
— Името е толкова хубаво. Ако бебето е момиче, може да го наречем. Жози, на името на кралица Жозефина, която е прекарала там младите си години.
Дженифър се разсмя.
— Ти си много сладка, Лу! А ако бъде момче, как ще го назовеш тогава?
— Джо, естествено. — Лу се присъедини към смеха на Дженифър. Никога досега не й се бе удавало да остане тъжна за дълго време. — Докъде стигна с Рекс? Според мен доста е често с червенокосата. Къде остана бойният ти дух, Дженифър? Вярваш ли, че най-подходящата рецепта да спечелиш отново Рекс, е да флиртуваш с корабните офицери?
— Само с един — объркана отговори Дженифър.
— Един от многото, бих казала. Да не искаш Рекс да започне да те смята за леко момиче?
— Не това беше целта ми, просто се получи така — защитаваше се разпалено Дженифър. — Марио е мил младеж и не мога да прекарвам цялото си време с мисис Силверстон, даже и да ми е така симпатична.
— Най-после трябва да поемеш инициативата и да говориш откровено с Рекс.
— Как можеш да разговаряш с мъж, който смята, че не съществуваш?
— Измисли нещо, ти си толкова изобретателна.
— Страхувам се да не получа отказ от него — избърбори потисната Дженифър.
Лу изпъшка осъдително.
— Какви страхливки сме ние двете!
Понеже Лу свързваше големите си надежди с Мартиника, Дженифър реши солидарно също да започне „завоевателния си поход“ оттам. Няколкото дни пътуване бяха напълно достатъчни да придобие отново предишната си жизненост. Изнервяше я фактът, че Рекс спеше само през една стена. Вече настана времето, когато стената между тях трябваше да се събори.
В пристанището чакаше автобус, за да обходи острова нашир и надлъж с жадните за приключения туристи. Дженифър не изпитваше и най-малкото желание да се напъха в горещия автобус заедно с още тридесетина пътника. Доколкото беше опознала Рекс, надяваше се, че той също ще остане на борда.
Впрочем още от сутринта обещаваше да е горещо. Дженифър излезе на малката веранда към каютата си. На кораба владееше мъртва тишина. Видимо заинтересуван, Рекс държеше ежедневник пред лицето си, но прелистваше страниците по-бързо, отколкото можеше да чете.