Антъни Рик я изгледа студено.
— Щом си била в състояние да престъпиш сама волята ми, сама ще се занимаваш и с възпитанието на детето. Не искам да имам нищо общо с това.
— Както искаш. Ако не признаеш детето, ще се разведа.
— Значи детето е по-важно за теб от мен?
Той беше напълно изненадан от твърдостта на Лу. Тя се бе променила. Вече не беше нежното, сладко създание, което със сълзи в очите се опитваше да налага волята си.
— Защо не отговаряш? — нападна я той.
— Достатъчен е само един отговор. Може да се разведем в Рино, а може и още тук, на борда да ни разведе капитанът. След като му е дадено правото да бракосъчетава, защо да не му е дадено правото и да развежда!
— Ти си полудяла!
— Нека ти посочи друга каюта. Ако няма свободна, мога да спя при Дженифър. Попитай го за това.
— Най-напред ще отида на бара, за да пия едно сухо мартини! — изнервен рече той.
— Ако зависи от мен, върви по дяволите! — каза нежно Лу.
Антъни беше като ударен по главата. Така безславно и безмълвно не биваше да завършва хармоничният им брак.
Слънцето беше вече почти залязло, когато Дженифър се събуди. Тя нежно разтърси Рекс.
— Събуди се, трябва да тръгваме! Ще изпуснем кораба.
Рекс се прозина и разтри очи.
— Така хубаво сънувах — измърмори той.
— Какво сънува? — тя го погледна недоверчиво.
Рекс се ухили широко.
— Някаква богиня ме беше прегърнала и любила, а аз не можех да се браня.
— Доколкото те познавам, ти въобще не си направил опит да се браниш — иронизира го тя. — Сега ставай, защото вече закъсняваме!
— Предпочитам да остана тук и да продължа съня си. Може би богинята отново ще дойде?
— Изобщо не разчитай на това! И богините имат срокове, които трябва да спазват. Нека още веднъж се потопим в морето, за да се избистрят главите ни. На връщане ще карам аз. Ти непрекъснато се заблуждаваш.
— Ти пък не можеш да четеш карта. Сигурен съм, че ти умишлено ме заблуди.
— А защо трябваше да го направя?
— Искаше да си сама с мен.
— О’шей, предавам се отговори тя с обезоръжаваща откровеност. — Признавам, че дойдох на пътуването, само за да те видя. Признавам също, че несправедливо те подозирах за кражбата на сценариите. Патрик Норт ми е устроил капана, за да те изложи. Искаше да ни раздели, което наистина му се удаде. Рекс, съжалявам, че бях толкова глупава да се хвана на този трик. Прощаваш ли ми?
Той нежно я погали по косата.
— На една богиня се прощава всичко. Понеже по всяка вероятност не можем да живеем един без друг, защо не опитаме още веднъж заедно?
— Аз съм съгласна на всичко, само да останеш при мен!
Погледите им се срещнаха и те се целунаха нежно. След няколко минути седяха в джипа и се опитваха да намерят най-краткия път към пристанището. Направлявана от Рекс, Дженифър караше като дявол. Корабната сирена вече надаваше нетърпеливи сигнали, когато най-сетне се качиха по фалрепа, преди да бъде вдигнат.
Все още едва поемаща си дъх, Дженифър стигна до каютата си и видя Лу да седи върху леглото й. Около себе си беше оставила своите куфари.
— Добре, че най-после се появяваш — рече Лу с такава гримаса, сякаш светът потъваше. — Знаеш ли най-новото, Джени? Ще се разведа с Антъни.
Двете сухи мартинита успокоиха възбудените нерви на Антъни и той започнах други очи да гледа на постъпката на Лу и на щастливото им съжителство. Поради професията му, Лу беше много самотна. Беше напълно естествено, че иска дете от него.
„Бях твърде неотстъпчив“ — кореше се Антъни. Готов за нежно одобряване, Антъни Рик тръгна към каютата си с вече малко нестабилни крака. Както винаги забрави за прага на каютата, спъна се в него и влетя в стаята. Вратите на всички шкафове зееха отворени, а те самите бяха празни.
„Лу ме е напуснала“ — прониза го тревожна мисъл.
Сети се при кого може да е отишла: при Дженифър. Беше повече от ясно, че ще потърси утеха при най-добрата си приятелка, след като той се беше отнесъл толкова безчувствено към нея. Спря се пред вратата на каютата на Дженифър и чу възбудения глас на Лу.
„Трябва да й дам време да се успокои — помисли си той нерешително. — По-хубаво ще е да изпия още едно мартини, че ще ми е необходима смелост за разговор с Лу.“
В този момент Дженифър казваше:
— Естествено можеш да спиш при мен. Ще приготвя кушетката. Искаш ли веднага да легнеш и да си починеш?
— Сега? Малко преди ядене? — Лу погледна приятелката си с възмущение. — Вярваш ли, че този мъж заслужава да обявя заради него гладна стачка? Освен това съм много гладна. Възбудата винаги предизвиква апетита ми. Защо се смееш, Джени?