— Само да беше дошъл, Рекс — рече червенокосата Кейт. — Ти наистина пропусна доста.
— Не вярвам — Рекс се засмя.
Той наблюдаваше хубавите устни на Дженифър, движещи се при говоренето, и с нетърпение очакваше момента, когато ще може да ги целуне.
Светлината в залата угасна и под френетичните овации стюардите внесоха върху големи сребърни подноси фламбирания десерт.
— Вече се радвам на танца — рече Кейт. — Ще отидем ли веднага след вечеря в празничната зала?
Ядосваше го, че Кейт приемаше за съвсем нормално да бъде придружавана от него.
— За съжаление не можеш да разчиташ на компанията ми — каза той резервирано. — Вече съм се уговорил.
— Така ли? С кого?
— С бъдещата си съпруга — отвърна Рекс и му стана неудобно от разочарованата й физиономия.
След като се сбогува вежливо, той се обърна към Лу и Дженифър.
— В случай, че се нуждаете от още един придружител за танците, аз съм на ваше разположение — предложи той услугите си с очарователна усмивка.
Дамите нямаха нищо против да ги придружава и тримата напуснаха трапезарията, като се отправиха към залата, където темпераментният корабен оркестър свиреше румба. Тримата едва седнаха, когато Марио се появи й отвлече за неудоволствие на Рекс Дженифър на танц.
— Пикникът имаше ли успех? — попита я Марио. — Изглеждаш така сияеща.
— Беше направо приказно, Марио! — Тя му намигна. — Хиляди благодарности за материалната подкрепа. Твоят пикник ми извърши огромна услуга. Впрочем харесваш ли червенокоси?
— Въпросът ти свързан ли е с определена цел?
— Бих искала да те помоля да се погрижиш малко за Кейт. — Дженифър му посочи хубавата червенокоса жена с разстроена физиономия. — Страхувам се, че Кейт ще прекара самотна вечер. Ще извършиш ли едно добро дело?
— Великодушието на победителката — ухили се Марио.
— Радвам се, че разбра толкова бързо. — Тя го целуна по бузата. — Беше хубаво, че се запознах с теб. Може би ще се видим някога?
— Би било доста невероятно.
— Не се знае. Възможно е да повторя пътуването, този път обаче като сватбено пътешествие. Сигурно е чудесно да прекараш медения си месец в Карибика.
Марио извади от бялата си униформа визитна картичка и я подаде на Дженифър.
— Домашният ми адрес. Там можеш да ми изпратиш сватбените покани!
— Няма да забравя — хванати за ръце, ревниво наблюдавани от Рекс, те се върнаха на масата. Рекс стана веднага, за да танцува с Дженифър, докато Марио покани Кейт за следващия танц!
— Имате чудесна червена коса — каза Марио на Кейт, която се почувства поласкана.
Антъни установи със задоволство, че сега Лу беше останала сама на масата. Той събра смелост и отиде при нея.
— Мога ли да ви помоля за един танц, мадам?
Лу го погледна безизразно.
— Не се чувствам много добре за танци.
Антъни кимна загрижен.
— Много си бледа. Сигурно се нуждаеш от свеж въздух. Нека излезем за малко на палубата, Лу! Задушният въздух тук е нездрав за жена в твоето положение.
— Това е вярно! — Лу се надигна и го хвана за ръка. — Наистина ме боли главата от високата музика.
Те се разхождаха бавно по палубата като някоя стара семейна двойка. Корабът продължаваше бавното си пътуване. На тъмносиньото небе се появяваха вече първите звезди, а Карибско море святкаше мастиленосиньо. Понеже корабът се поклащаше леко от вълните, Лу трябваше да се облегне на ръката на Антъни.
— Сърдиш ли ми се още? Съжалявам, че се държах така идиотски. Вероятно беше от изненада.
— Би трябвало да ти поднеса всичко по-внимателно — обвини се на свой ред Лу. — Навярно е било като шок за теб, на твоята възраст да станеш още веднъж баща.
— Е, не съм толкова стар — той се разсмя и я притисна нежно към себе си. — Ще имаме дете, моя малка! Само да си щастлива.
Хванати за ръка, отидоха до каютата си. Антъни беше на мнение, че жена му се нуждае от абсолютен покой, Лу си спомни, че няма даже нощница в каютата, куфарите й бяха все още при Дженифър. Но тази нощ нямаше да се нуждае от нея.
Дженифър и Рекс също почувстваха желание за свеж въздух.
— Едва сега започвам да се наслаждавам на пътуването — каза Рекс, когато, притиснати един към друг, се разхождаха по палубата. — Случайно имам в каютата си шише шампанско. Имаш ли желание за една глътка?
— Страшно съм жадна — призна си Дженифър. — При мен не мога да те поканя. Куфарите на Лу заемат цялата каюта.
— При мен има достатъчно място — твърдеше Рекс.
Пред вратата на каютата той я хвана за ръка, забрави за прага и се спъна заедно с нея в помещението. Двамата паднаха върху килима на пода.