— От всички начини за бягство прехвърлянето в Турция е най-опасният — каза Хелън. — Можеш да получиш развод. Мога да представя случая ти в ООН — ще получиш развод и разрешение да напуснеш страната на хуманитарно основание. Тогава ще ти позволят да се върнеш в Щатите.
— Не без дъщеря ми! — отсякох.
— Ти си луда — рече Хелън и продължи пред самата Махтоб. — Защо не си тръгнеш и просто не я оставиш тук? Напусни тази страна и я забрави!
Не можех да повярвам на ушите си. Направо не можех да допусна, че Хелън е толкова безчувствена и жестокосърдечна, за да изрече всичко това пред детето. Очевидно нямаше и понятие от дълбоката връзка между майка и дъщеря.
— Мамо, не можеш да си идеш в Америка без мен! — изплака Махтоб.
Притиснах я до гърдите си и я уверих, че никога, никога няма да я изоставя. Случилото се затвърди окончателно решението ми да действам без отлагане.
— Искам да се свържа с тези жени! — твърдо заявих аз. Хелън обърна очи към тавана, а господин Винкоп се покашля нервно. Не можех да повярвам на собствените си думи — бях затънала твърде дълбоко във всевъзможни комбинации.
Настъпи мълчание. Когато най-сетне се увери в твърдостта и неотстъпчивостта ми, господин Винкоп въздъхна:
— Наш дълг е да ви дадем тази информация, но наистина ви съветвам да не се свързвате с тях.
Той ми даде телефона на Триш и аз й позвъних на минутата.
— Обаждам ви се от кабинета на заместник-консула в посолството — казах.
Триш буквално изпадна в екстаз, като разбра кой говори с нея.
— Снощи разговарях по телефона с майка ви! — извика тя. — Разговарям с нея всеки ден. Тя плаче непрекъснато и е наистина много разтревожена. Иска да направим нещо и ние й обещахме. Търсим начин да се свържем с вас. Кога можем да се срещнем?
Обсъдихме подробностите. Щях да кажа на Муди, че след училище трябва да пазарувам, така че двете с Махтоб ще се приберем малко по-късно от обичайното. Ако той се съгласи, щях да се обадя на Триш и да потвърдя срещата. Двете с Махтоб щяхме да я чакаме на задния изход на парка Курош в дванайсет и петнайсет. Триш и Сюзън щяха да пристигнат с бял пакон.
— Добре! — потвърди Триш. — Доскоро!
Нейният ентусиазъм ме зарази и изплаши едновременно.
Защо го правеше? Заради пари или заради тръпката на приключението? Чувствах, че мога да й гласувам доверие, що се отнася до мотивите й, но дали имаше опит? От друга страна, излъчваше оптимизъм, от какъвто силно се нуждаех именно сега. Чаках с нетърпение срещата и се чудех какво ли ще излезе от нея.
Когато затворих телефона, видях, че Хелън кърши пръсти.
— Какво ще кажете за една пица утре вечер? — попитах аз.
— Много добре — в един глас отвърнаха Муди, Мамал и Насрин, без дори да подозират, че току-що съм им заложила малък капан.
Изкарах една неспокойна нощ. Измъчваха ме хиляди въпроси и правеха съня невъзможен. Разумно ли постъпвах? Трябваше ли да послушам съвета на служителите от посолството, или трябваше да изпробвам всяка предоставена ми възможност да получа свободата си? Застрашавах ли с нещо Махтоб? Имах ли право на това? Ами ако ни заловят? Ще ме върнат ли на Муди, или което е по-лошо, ще ме депортират и ще дадат Махтоб на законния й собственик — нейния баща? Това бе най-ужасният ми кошмар. Нямах никакво желание да се връщам в Америка сама.
Открих, че е почти невъзможно да претегля рисковете, на които се подлагаме. На разсъмване, когато Муди се надигна за молитвите си, аз все още стоях с вперени в тавана очи и без окончателно решение в главата си. Като се върна в леглото, той се сгуши в мен, за да се стопли — зимната утрин бе мразовита. Престорих се, че спя, и на мига реших — трябва да се измъкна от този мъж, когото ненавиждах!
Два часа по-късно Муди спеше свит на кълбо в леглото, а ние с Махтоб се стягахме за училище.
— Днес ще позакъснея — рекох с непринуден тон. — Ще се отбия до „Пол Пица“ за сирене.
— М-м-м — изсумтя Муди и аз го приех за съгласие. Когато на обяд освободиха предучилищните групи, Махтоб беше готова и развълнувана като мен самата, но се прикриваше далеч по-майсторски. Метнахме се на едно такси и бързо стигнахме до парка Курош, където открихме телефонна кабина.
— Тук сме — казах на Триш.
— Идваме след пет минути.
Белият пакон спря до нас точно в уговореното време. В него имаше две жени и няколко кресливи дечурлига. От предната седалка изскочи жена, сграбчи ме за ръката и ме затегли към колата.