Четвъртък би бил най-подходящ за целта, помислих си аз. Муди ще е на работа. По програма двете с Махтоб сме на училище сутринта и на занятия по Корана следобеда. Можехме да стигнем до Захидан, преди Муди изобщо да разбере, че ни няма.
Този план бе далеч по-разумен и професионален от плана на Триш и Сюзън. Хелън и господин Винкоп от посолството бяха подчертали, че най-неочаквано затруднение може да възникне именно ако след бягството ни от Муди се наложи да се крием в Техеран и от него, и от полицията. Госпожица Алави се съгласи с мен, че укриването не е най-разумният начин на действие. Първи ще бъдат алармирани властите на летището, на които ще бъде съобщено, че са избягали американка и нейното дете. Беше изключително важно да минем през летищата в Техеран и Захидан и да стигнем до хората, с които ще пресечем границата, преди да се е появило официалното съобщение за отсъствието ни.
— Колко скоро? — попитах развълнувано.
— Две седмици — отвърна тя. — Ще говоря с брат си. Обадете ми се тази неделя, ако успеете. Хайде да помислим как можем да се срещнем тук още веднъж, за да обсъдим подробностите.
Едва прикривах огромната си радост, а трябваше, и то не само от Муди, Мамал, Насрин и останалите ми врагове, но и от собствената ми дъщеря. Махтоб беше станала превъзходна актриса, но не посмях да я обременя с тази вълнуваща тайна. Щях да й кажа, като наближи моментът на бягството, но не и преди това.
Муди бе прекалено зает със собствените си дела, когато се върнахме от парка, и ме остави насаме с мислите ми, от които главата ми щеше да се пръсне.
Изведнъж сърцето ми замря, като си припомних строгите предупреждения на Хелън и господин Винкоп за контрабандистите. „Но те говореха за онези по ирано-турската граница — заспорих сама със себе си, — а тези хора ще те отведат в Пакистан. И въпреки това контрабандистите са едни и същи навсякъде. Изнасилват те. Ограбват те. Убиват те или те предават на властите. А дали тези ужасни истории не са разпространявани от правителството, за да сплаши хората, или бяха самата истина?“
Госпожица Алави лесно спечели доверието ми, ала не познавах нито брат й, нито безумните смелчаци, които рискуваха живота си в тези авантюри. Изпитвах непреодолимо желание да се видя с Хелън в посолството, за да споделя новия си план с нея, да чуя съветите й и мнението й дали мога да се доверя на госпожица Алави.
На другата сутрин на път към училище двете с Махтоб се отбихме в магазина на Хамид и се обадихме на Хелън. Обясних й с няколко думи за новата връзка, но трябваше да внимавам какво говоря по телефона.
— Ела при мен — отвърна Хелън. — Ще бъде чудесно да се видим днес. Освен това имате писма от близките. Паспортите ви също са тук. Моля ви, елате днес.
— Ще направя опит — отговорих аз.
Обаче как? Беше опасен ден. Муди не беше на работа и не знаех дали ще дойде по обед в училището. Обадих се още веднъж — този път на Елън в службата й — и казах, че искам да ме отведе в швейцарското посолство.
По-късно същата сутрин Елън се обадила у дома и говорила с Муди. Попитала го може ли да я придружим из магазините следобед. Щяла да ни вземе от училище, да обядваме у тях, а после да обиколим магазините, за да потърсим по-леки дрехи за пролетта.
Муди дал съгласието си!
После Елън мина към изпълнение на втората част от нашия план. Телефонът в училищната канцелария иззвъ-ня и служителката подаде слушалката на ханум Шахин. Тя разговаряше на фарси, но от неколкократното споменаване на името „Бети“ разбрах, че говори с Елън. Така Елън трябваше да провери дали ханум Шахин ще ми разреши да се обадя или не. Не ми разреши. Елън трябваше пак да звъни на Муди, за да му каже да се обади в училището, за да ми разрешат да говоря с нея.
Най-сетне се чухме.
— Всичко е наред! — рече Елън с треперящ от вълнение глас. — Ще ви взема с Махтоб от училище.
— Добре — отвърнах и добавих: — Случило ли се е нещо?
— Не! — рязко отвърна Елън.
След петнайсет минути тя отново ми позвъни.
— Говорих с Муди и му казах, че е възникнал ангажимент. Не мога да го направя днес следобед.
— Какво се е случило?
— Промених решението си. Трябва да говоря с теб.
Побеснях. Умирах от желание да се добера до посолството, но не смеех да отида, без да съм сигурна, че Елън ще ме прикрива. Какво ли бе станало? Как бих могла да отида до посолството?
На следващия ден не се появи никаква възможност, защото Муди отново не бе на работа и настроението му бе отвратително. Отведе ни до училището и излая разпорежданията си — да не сме си тръгвали сами, щял да дойде да ни прибере. Дванайсет мина, но него никакъв го нямаше. Двете с Махтоб покорно чакахме. Колкото повече време минаваше, толкова по-неспокойни ставахме. Само се споглеждахме въпросително. Дали не ни изпитваше? Не знаехме какво да правим. Мина цял час, а Муди все не пристигаше.