Извиках навън Елън и Хормоз.
— Можете ли да й помогнете? — попита господин Винкоп.
— Да — отвърна Хормоз, — няма да я оставим тук сама. Ще останем, докато пристигне Муди. Ще откараме Бети и Махтоб у нас и ще направим всичко необходимо, за да са в безопасност. Ще ги задържим у нас, докато се реши проблемът.
Всички се поуспокоихме. Елън и Хормоз по свой начин искаха да ни помогнат. Хелън и господин Винкоп ми оставиха домашните си телефони и ме накараха да обещая, че ще им позвъня веднага, ако се появят нови проблеми. После си отидоха. Елън, Хормоз и аз зачакахме пред училището, седнали в колата им, да се появи Муди. По едно време Хормоз рече:
— Въпреки че по този начин пренебрегваме ислямския си дълг, с Елън решихме да не казваме на Муди за хората от посолството и за твоите планове. Поне засега. Трябва обаче да ни обещаеш, че няма да предприемаш нищо.
— Благодаря ви — прошепнах аз. — Обещавам да стоя в Иран, стига да съм с Махтоб. Обещавам да не правя опити за бягство.
Бих се заклела в думите си над Корана, ако имаше и такъв пред мен. Малко преди дванайсет пред училището спря такси и от него слезе Муди. Той веднага ни видя.
— Защо си ги въвлякла в тази история? — изкрещя ми той.
— Не ни е въвличала — намеси се Хормоз. — Не искаше да идваме, но ние настояхме.
— Не е вярно! — обвини го Муди. — Отишла е и ви е повикала. Намесва ви в нашите семейни разправии.
За разлика от Мамал и Реза, които не смееха да се опълчат срещу своя роднина, Хормоз му се опъна. По-млад, по-силен и много по-як, той знаеше, че ще надвие Муди, ако работата опре до физическа разправа. Муди също го знаеше. Хормоз обаче предпочете разумния подход.
— Хайде да вземем Махтоб, да отидем у нас и да седнем да обсъдим нещата — предложи той.
Муди се замисли, подметна, че Елън и Хормоз явно ме защитават, но се съгласи. Цял следобед стояхме у тях. Махтоб лежеше свита на кълбо в скута ми, не смееше да ме пусне и слушаше със страх дългата тирада, в която се впусна баща й. Разказа на Елън и Хормоз каква лоша жена съм. Трябвало да се разведе с мен преди години. Каза им, че ненавиждам аятолах Хомейни, което бе вярно и разбираемо, и че съм агент на ЦРУ, което бе смехотворно, но доказваше степента на неговата лудост. Усетих, че сега ми се открива възможност да си го върна.
— Писна ми да го защитавам — изсъсках. — Причината, поради която иска да остане в Иран, е, че е лош лекар.
Не вярвах на думите си — Муди бе компетентен, даже отличен лекар, но не можех да се боря с честни методи.
— Той е толкова лош лекар, че го изритаха от болницата в Алпена. Непрекъснато го съдеха заради грешки в лечението.
Известно време си разменяхме злъчни обиди, а после Хормоз изведе Муди, под предлог че трябва да купи цигари на Елън. Елън използва тази възможност, за да ме посъветва да не говоря нищо лошо.
— Стой си кротко и го остави да разправя за теб каквото си иска, без да му отвръщаш — рече тя. — Просто се дръж мило с него. Няма значение какво говори.
— Но неговите думи са стопроцентови лъжи.
— Иранците направо се вбесяват, когато ги обидиш — предупреди ме Елън.
Щом Муди и Хормоз се върнаха, схватката продължи. Ненавиждайки себе си, аз хапех устни и се опитвах да следвам съвета на Елън, докато слушах как Муди беснее срещу мен. Знаех, че думите му не могат да ми причинят физическа болка, а Елън и Хормоз ми бяха обещали да ме приютят в дома си. Затова седях покорно и чаках Муди да излее гнева си докрай. Тактиката ми успя. Постепенно той се успокои и Хормоз дипломатично се захвана да изглади противоречията помежду ни. Искаше да ни сдобри. Искаше да бъдем щастливи. Знаеше, че и смесените бракове могат да бъдат успешни. В края на краищата бе щастлив и смяташе, че и Елън е щастлива. Най-после Муди отсече:
— Добре, прибираме се у дома!
— Не — отвърна Хормоз. — Трябва да останете, докато разрешим проблема.
— Не! — изръмжа Муди. — Отиваме си у дома. Няма да оставаме у вас.
За мой ужас Хормоз отвърна:
— Добре, но ще се радваме да останете.
— Не можеш да ме принудиш да си тръгна с него! — извиках аз. — Обеща на… — почти си прехапах езика, за да не се изтърва и кажа „хората от посолството“, — обеща, че ще ни закриляш. Не можеш да ме изпратиш вкъщи с него!
— Той няма да ти направи нищо — отвърна ми Хормоз, като гледаше Муди право в очите. — Само си приказва. — И изцъка с език.
— Тръгваме си! — повтори Муди.
— Добре — съгласи се Хормоз.
Махтоб замръзна в ръцете ми. Значи щяхме да останем на милостта на този луд, човека, който днес се закле да ме убие?
— Хайде! — изръмжа Муди. Докато се готвехме да си тръгваме, успях да остана за миг насаме с Елън.