Вярвате ли в Конституцията на Съединените щати и формата на управление на САЩ?
Имате ли желание да положите клетва за вярност пред САЩ?
Ако законът го изисква, ще участвате ли във военен конфликт на страната на Съединените щати?
Муди отговори положително на всички.
Пътувахме често. На няколко пъти ходихме до Мексико и Калифорния. Когато и където да се провеждаше медицински семинар или конференция, двамата с Муди отивахме, а децата оставяхме вкъщи с бавачка. Имахме възможност да отсядаме в луксозни хотели и да се храним в добри ресторанти, защото всички разходи минаваха по сметка „служебна командировка“. При подобни пътувания грижливо събирах в плик всички сметки и фактури.
Тази прекрасна промяна в моя живот заплашваше да ми завърти главата. Въпреки че не работех, бях по-заета от всякога. Обсипана с любов и внимание, обичана до полуда, можех ли изобщо да се оплача от нещо?
Още от самото начало на нашия семеен живот знаехме, че в него са заложени известни проблеми, но и двамата предпочитахме да не мислим за тях. В редките случаи, когато между нас възникваше спор, той бе пораждан от културните ни различия. Например веднъж отидохме до една банка в Корпус Кристи да открием сметка и той написа на бланката само собственото си име.
— Какво е това? — попитах. — Къде е моето име?
Той се изненада.
— Ние, иранците, не откриваме банкови сметки на женско име.
— Тук не можеш да постъпваш като иранец — възразих аз. — Трябва да постъпваш като американец.
След кратък спор Муди отстъпи. Просто не му беше хрумвало, че онова, което имаме, е наше общо притежание.
Чувството му за собственост върху мен бе нещо, което много ме дразнеше. Сякаш и аз подобно на банковата му сметка бях лично негова. Когато се намирахме в компанията на много хора, той искаше да съм плътно до него. Винаги стояхме прегърнати или ме стискаше за ръката, сякаш се страхуваше да не избягам. Неговото внимание и любов ме ласкаеха, но понякога ме дразнеха.
В ролята си на втори баща, а не на приятеля на мама Муди също не бе блестящ. Естествено, възприе поведението на ирански родител и изискваше от Джо и Джон да му се подчиняват безпрекословно. Това бе особено неприятно за Джо, на своите единайсет години вече започваше да се чувства по-самостоятелен. До сватбата ми именно той бе мъжът в семейството.
Освен това присъствието на Реза бе несъмнено най-големият източник на напрежение по онова време. Той учеше в държавния университет Уейн в Детройт и известно време живя в апартамента на Муди. На първата годишнина от брака ни се дипломира като икономист и Муди го покани да остане при нас в Корпус Кристи, докато си намери работа.
Когато Муди отсъстваше от къщи, Реза моментално влизаше в ролята на господар и повелител и започваше да се разпорежда с абсолютно всичко, очаквайки да му се подчиняваме безпрекословно. Скоро след пристигането му бях поканила няколко приятелки на чай. Реза мълчаливо се настани в стаята при нас и очевидно си водеше наум бележки, за да докладва на Муди, в случай че сме си позволили непочтителни изказвания. В мига, в който гостите ми си тръгнаха, той ми нареди да измия съдовете.
— Ще се погрижа за тях, като му дойде времето — сопнах се аз.
Реза се опитваше да ми нарежда кога да пера, какво да приготвя на момчетата за обяд и кога да отскоча до съседите за кафе. Спорех с него, но той бе изключително упорит и от своя страна не си помръдваше пръста да ми помогне в домакинството.
Многократно се оплаквах на Муди за наглите му опити да се меси в живота ми. Той обаче, тъй като не знаеше за най-неприятните случаи, ме съветваше да бъда по-търпелива.
— Няма да стои дълго — казваше ми той. — Само докато си намери работа. Племенник ми е. Трябва да му помогна.
С Муди влагахме средства в пазара на недвижими имоти и по-точно в бизнеса с жилища под наем, от който можехме да печелим благодарение на данъчните облекчения. По тази причина бяхме установили отлични отношения с един от най-преуспяващите банкери в града. Убедих го да се срещне с Реза, за да види дали може да му намери работа.
— Предложиха ми да започна работа като касиер — оплака се Реза, като се върна от срещата. — Нямам намерение да ставам касиер в банка.
— Много хора биха се радвали на такова предложение — отговорих аз, неприятно изненадана от реакцията му.
— Това е добро начало за бъдеща кариера.
Тогава Реза каза нещо много показателно — нещо, което успях да осъзная години по-късно, когато опознах чувствителността на иранеца и по-точно на семейството на Муди. Той каза: