Выбрать главу

Джеймс Хадли Чейс

Не е моя работа

Глава първа

Казвам се Стив Хармас и съм чуждестранен кореспондент към „Ню-Йорк Клериън“. През 1940 — 45 година живеех в хотел „Савой“ с мои колеги и разказвах на американците за войната в Англия. Отказах се от коктейл — бара и лукса на „Савой“, когато Съюзническите войски нахлуха в Европа. Да ме накарат да замина беше трудно, като да олющиш петно от стената, но издателят ми се погрижи и накрая заминах. Той твърдеше, че преживяното ще затвърди характера ми. Уви, не получих нищо друго, освен болка.

След разгрома на Германия, реших, че ми стига толкова война и изпитания, размених бифтеци за два паунда с един колега за неговия билет, докато той се усети и се върнах в Америка.

Няколко месеца по-късно ми предложиха да пиша статии за следвоенна Англия. Всъщност не исках точно тази работа: в Англия нямаше уиски сега, но едно момиче, Нета Скот живееше там и наистина исках да я видя отново.

Не ме разбирай грешно за Нета Скот. Не бях влюбен в нея, обаче й дължах голяма услуга за страхотно прекараното време, когато бях чужденец в непозната страна, и най-неочаквано почувствах, че трябва да замина да я видя.

И стана така: четях си спортните новини на път за офиса и видях, че кон с име Нета ще се състезава в следобедното първенство. Конят си беше десет към едно вън от класацията, но аз имах чувството, че ще спечели и заложих на него петстотин долара, седнах до радиото със свит стомах и зачаках резултата.

Бях прозорлив и конят ми спечели. Точно тогава реших, че трябва да разделя печалбата от пет хиляди долара с Нета. И така, хванах първия самолет за Англия.

Направо се шашнах, като си представих реакцията на Нета, когато отида при нея и й дам петстотин нови шумолящи банкнотки от по един паунд. Тя винаги е обичала парите, винаги се е оплаквала колко й е трудно, въпреки, че никога не ми позволи да й помогна. Щеше да е велик миг в нейния живот, а аз щях да съм погасил дълга си към нея.

За пръв път срещнах Нета през 1942 година в луксозен нощен бар на Мейфеърс Брастън Мюс. Тя работеше като компаньонка и не позволяваше на никой да се будалка, че компаньонките не работели. Те се напрягаха много повече от който и да е, защото разтоварваха уморени бизнесмени, които всъщност не бяха чак толкова уморени. Преследваха мухльовци като мен, които да купуват бутилка шампанско за пет лири и да плащат по десет шилинга за привилегията да я видят как танцува върху дансинг с размерите на носна кърпичка.

„Блу Клуб“, както се казваше, го държеше един Джак Брадли. Видях го веднъж, но тогава ми заприлича на някой съмнителен клиент. Единствено Нета от всички момичета там не се страхуваше от него. Всъщност тя не се страхуваше от никой мъж.

Всяко момиче трябваше да преспи с Брадли, за да получи статут на компаньонка. Говореше се, че Нета и Брадли са прекарали нощта заедно, разлиствайки списания, след като уталожила нагона му като нахлузила скъпоценна маслена картина върху неговата глава. Не знам дали са празни приказки. Нета не говореше за това, но доколкото я опознах, историята би могла да бъде точно такава.

Брадли правеше голяма пачка от клуба. Имаше постоянни клиенти, предимно американски чиновници и репортери, които бяха пълни с пари. Те пръскаха всичко в Блу Клуб. Оркестърът тук беше първокласен, момичетата красиви и отзивчиви, храната отлична. Но беше толкова скъпо, че трябваше да наденеш маска за оксижен преди да погледнеш сметката.

Нета беше едно от дванайсетте момичета и аз си я избрах в мига, в който я видях.

Тя беше страхотна изкусителка: червена коса и кожа като праскови с крем. Формите й привлякоха вниманието ми. Бяха като ярък знак за първичен грях. Виждал съм невероятни момичета, но не и нещо от класата на Нета. Хари Бикс, един пилот на бомбандировчик, го каза: „Мишка на кънки би капнала с нея, но как искам да съм тая мишка.“

Да, Нета беше страхотна изкусителка. Беше наистина прекрасна по един изтънчен начин. Знаеше си отлично цената, и ако се надяваш да седнеш с нея на маса, тя презрително хвърляше ръкавицата — и секваше желанията ти ; дори, можеше и да те понатупа.

Мина доста време преди Нета да се отпусне с мен. В началото смяташе, че съм просто клиент, след това ме оглеждаше с подозрение, но накрая реши, че съм самотен мъж в чужд град и искам да се сприятелим.

Свикнах да ходя в Блу Клуб всяка вечер. След месец и нещо тя не ми даваше да купувам скъпо шампанско и аз знаех, че отношенията ни прогресират. Една вечер тя предложи да отидем следващата неделя до Кю Гарденс да разгледаме зюмбюлите. Тогава проумях, че ще имам нещо общо с нея.

Най-накрая се получи и аз научих много за Нета.. Изпращах я до малкия й апартамент на Кромуел Роуд и я карах до Блу Клуб. Понякога вечеряхме заедно във Венити Феър; друг път тя идваше до „Савой“ и вечеряхме в грил ресторанта. Беше добра за компания, винаги готова да се смее или говори според моето настроение, и можеше да поеме доста ликьор без да се напие.