— Е, това е положението — заключих аз. — Как ти се струва?
— Има само един начин да се измъкнем — каза тя след малко. — И двамата да напуснем страната. Дори ако не ти припишат убийствата, ти ще лежиш в затвора със седмици. Какво ще правя аз тогава?
— Да, мислех за това. Но ако избягам, Коридън ще реши, че съм виновен.
Тя скочи на крака и се хвърли към мен.
— Стиви! Не виждаш ли? Трябва да изчезнеш, докато не се размине. Можеш да пишеш на Коридън, когато пристигнеш в Америка, можеш да му разкажеш цялата история. Но ако изчакаш сега, никога няма да се измъкнем. Френч ще ме пипне. Трябва да спасиш и мен, и себе си.
Сложих ръка на бедрото й. Допирът до коприната беше невероятен. Спомних си хубавите ни нощи и я погалих.
— Добре — казах. — Ще се измъкнем оттук, докато нещата се уталожат. Ще разкажа на Коридън историята от безопасно разстояние. Сега май е по-добре да направя някакъв план.
— Нека да тръгнем тази нощ. — Нета сграбчи ръката ми. — Мислиш ли, че можем да го направим тази нощ?
— Но ако не успеем, никога няма да се измъкнем — й отговорих. — Веднъж ако разберат, че се опитвам да избягам, те ще наблюдават всяко летище — аз я придърпах по-близо до мен. — Брадли ме притеснява. Може да успея да се справя с Коул, но Брадли е истинска напаст. От къде си взела онези пръстени, Нета?
— Аз не съм му ги дала.
— Той каза, че си. Каза, че ги е купил от теб за триста лири.
Тя тръсна глава:
— Разбира се, че не. Казах ти какво се случи. Отидох при него, казах му истината и го помолих за малко пари. Той ми даде двеста лири. Той ти е казал тия глупости за пръстените, за да ме защити. Спомням си, че винаги държеше много бижута в офиса си.
Аз зачупих пръсти:
— Боже мой! Какъв съм идиот. Трябваше да се сетя, че ме лъже. Какъв смотаняк съм да ги взема. Може да отнеса три месеца. Нарича се грабеж с насилие.
— Няма да има никакви три месеца, защото няма да си тук — каза Нета. — Колко скоро можеш да направиш плана?
— Още сега — рекох и посегнах към телефона. Набрах един номер и зачаках. — Ти ли си, Бикс? — запитах, когато ми се обади някакъв мъж.
— Самият той — отговори гласа.
— Обажда се Стив Хармас, Идвам да те видя. Важно е. Кога е следващото ти пътуване?
— Здрасти, Стиви. Защо? — отговори той. — Радвам се да те чуя отново. Какво си се развълнувал?
— Ще ти кажа като се видим. Кога е?
— В десет и половина довечера — отвърна. — Искаш да тръгнеш с мен?
— Да, искам — казах. — Ей сега ще дойда при теб.
Затворих телефона и се обърнах.
— Стискай палци, дете. Може да успея да го убедя да ни вземе. Приготви се и ме чакай точно в девет.
Тя се хвърли да ме прегръща.
— Ти си чудесен, Стиви — изплака тя, с очи изкрящи от вълнение.
— Да, такъв съм — казах, чувствайки се като мръсник. — Но спести празненството за след като стигнем Атлантическия.
Позволих й да ме целуне, но аз не я целунах. Чувствах се като докоснат от Юда.
До три и двадесет бях свършил с приготовленията си за вечерта и си бях в стаята, за да чакам Джулиъс Коул.
След като оставих Нета, отидох да видя Хари Бикс и да му обясня каква молба имам. Заинтригуван от историята, която му разказах, той веднага се съгласи да се включи. После хванах такси до офиса на Морнинг Мейл и прекарах час с Фред Улман. Както и предполагах, той беше работил като мишка и с информацията, която беше събрал, трябваше да действаме бързо.
Коридън беше заминал за Лейкхам и въпреки усилията ми, не можах да се свържа с него, така че той щеше временно да отсъства. Знаех, че ще се върне вечерта, но дотогава трябваше или да завърша моята история, или щях да затъна. От една страна бях доволен, че не е тук. Отсъствието му проясни мислите ми и аз се възползвах от това. Когато се върнеше, щеше да се удиви, че съм разкрил случаят Аленби и щеше да получи най-жестокият шок в живота си.
Но сега трябваше да се кооперирам с полицията. При предишното си посещение в Лондон се бях сприятелил с детектив — инспектор О’Мали от участъка на Боу Стрийт. Коридън ни беше запознал и О’Мали с удоволствие ми разказа за работата на съда. Реших да го помоля за помощта му и му се обадих. Когато обясних причините за своето обаждане, той настоя да ме заведе при шефа на Коридън в Скотланд Ярд. Решено беше, че трябва да се действа незабавно.
Сега, седейки в стаята си в Савой, се отпуснах, сигурен, че с настъпването на нощта случаят Аленби и убийствата на Маджи Кенит и Хенри Литълджонс ще бъдат разкрити.
Едва бях прехвърлил целия план в главата си, за да се убедя, че няма нещо недообмислено, и чух почукване по вратата. Джулиъс Коул беше пристигнал.