Помня роклята — наситено червена. С нея се облече първата вечер, когато решихме да преспим заедно. Аз съм доста сантиментален и не бих забравил това. Хванах я, свалих я от закачалката, но щом я взех, усетих, че нещо тежи.
Напипах нещо като пистолет. Обърнах роклята и видях един Лугер, пришит за спусъка на малка кукичка към роклята.
Седнах на леглото с роклята в една ръка и стискайки пистолета в другата. Бях изумен. Последното нещо, което очаквах да открия в апартамента на Нета.
Две неща бяха очевидни. Имаше дълбока черта по барабана и все едно, че нещо е било заличено от приклада — вероятно името на притежателя. Когато помирисах оръжието, отново се стреснах. С него е било стреляно, но май не много скоро. Миризмата на изгоряло беше слаба, но натрапчива. Оставих пистолета на леглото, взех да размишлявам, после станах и отидох до гардероба. Отворих чекмеджетата, където Нета държеше копринените си чорапи и бельо. Копринените чорапи бяха една от нейните страсти. Откакто я познавах, тя никога не носеше друго освен истински копринени чорапи. Тя бая се беше запасила с тях преди войната, а после много американци, между които и аз непрестанно я снабдявахме. Обърнах чекмеджетата, но не намерих нито един чифт.
Хвърлих цигарата си, намръщих се и се зачудих дали мисис Крокет е била тук и ги е взела или пък полицията се е изкушила. Копринени чорапи почти не можеха да се намерят, тъй че изкушението е понятно. Тук трябваше да има поне дузина чифтове. Последния път, когато видях Нета, преди две години, тя имаше тридесет и шест чифта. Знам го със сигурност, защото една нощ тя ме помоли да й донеса няколко чифта още, и тогава аз обърнах чекмеджето й и ги преброих, за да й докажа, че не й трябват повече. Да, трябваше да има поне дузина тук. Къде ли бяха изчезнали?
Реших да претърся апартамента й. Когато бях криминален репортер ме обучиха да оглеждам домове така, че въобще да не си личи. Беше си дълга и досадна работа, но някак си чувствах, че ще даде резултат.
Проверих стаите внимателно и прецизно. Абсолютно всичко, дори развинтвах лампите, гледах завесите, вдигах килимите, залепях уши на пода.
В спалнята намерих малка дупка под една разклатена дъска. Беше очевидно, че нещо е било скрито тук, но вече го нямаше. В банята открих осем на брой пет паундови банкноти навити около тоалетната хартия. В дневната, в рамката на една картина видях още осем пет паундови банкноти. На дъното на една кутия за крем намерих един пръстен с диаманти. Изглеждаше ценен, изработен от платина. Не го бях виждал. Странни места да си държи човек нещата.
Отидох в кухнята и след мъчително претърсване от пакета брашно извадих един плик. Почистих го и прочетох адреса върху него, изписан с големия, разкривен почерк на Нета:
Мис Ани Скот
Бевърли
Лейкхам, Съсекс
Дали тази беше сестра й? Чудех се, стиснал в ръка писмото. Беше пълно и тежко.
Цялата тая работа ми изглеждаше странна. Не беше лесно, доста подозрително. Не знаех какво изобщо да си мисля. .
Като приключих с кухнята без да намеря нищо друго интересно, се върнах обратно в дневната.
Подредих върху масата всички неща, които бях открил. Пистолет Лугер, пръстен, шестнайсет банкноти по пет паунда и писмото, адресирано до Ани Скот.
Защо ще се самоубива едно момиче щом притежава осемдесет паунда и пръстен с диаманти? Какви други проблеми освен пари ще принудят Нета да извърши това? Не можах да измисля нищо толкова важно. Всъщност вече бях абсолютно сигурен, че Нета не се е самоубила. Убийство? Добре, щом не самоубийство, значи е било убийство. Не би било нещастен случай. Те не стават просто така.
Запалих една цигара и се замислих. Трябваше да обсъдя това с полицията. Помнех инспектор Коридън от Скотланд Ярд. Бяхме се сближили, когато бях тук. Той ме вземаше с него, когато преследваше дребни престъпници, и от материалите, които събрах с негова помощ излезе доста добра статия в „Съботни вечерни новини“.
Точно Коридън ми трябваше сега и аз веднага грабнах телефона.
След малко Коридън се обади.
Припомних му кой съм, той се сети.
— Радвам се да те чуя отново, Хармас — каза той. — Имаш късмет, че ме хвана. Точно си тръгвах.
— Бързаш ли? — попитах и си погледнах часовника. Беше почти девет.
— Да, ще се прибирам. Нещо спешно ли?
— По-скоро интересно — отвърнах аз. — Бих искал твоя съвет и може би помощта ти. За едно момиче, Нета Скот, самоубило се оная нощ.
— Кой казваш? — попита остро.
— Казва се Нета Скот. Беше ми приятелка. Честно, Коридън, не съм доволен, че се е убила.