Станах и отворих.
Ето го него, оглеждайки ме в очакване и клатейки главата си. Той се беше попригладил. Някои от петната на сакото бяха изчезнали; беше сменил оплесканата си бяла вратовръзка с по-малко оплескана жълта. В илика на сакото си беше забол стръкче момина сълза.
— Здравей, бейби — каза. — Не съм подранил, нали?
— Влез — отворих широко вратата.
Той пристъпи и се огледа.
— Знаеш, че я харесвам. Колкото повече я гледам, по-хубава става. Приготви ли парите, скъпи?
— Разбира се. Ей там, в онова бюро са.
Не можа да се въздържи, въпреки усилията. Лицето му светна, очите заискряха, той се захили.
— Петстотин лири! — възкликна, потърквайки големите си, отвратителни ръце. — Не мога да повярвам!
— Седни долу! — казах, като затворих вратата. — Още не си ги получил, така че успокой топката.
Усмивката му застина, но се насили да я задържи върху лицето си и ме погледна плахо.
— Но нали си решил, скъпи? — попита. — Постъпваш разумно, нали?
— А как ще съм сигурен, че като вземеш парите, няма да се върнеш за още? — запалих си една цигара.
— Моля те, не говори така — дяволито ме погледна. — Уверих те, че не процедирам така. Харесва ми да мисля, че съм честен изнудвач. Може да ти прозвучи абсурдно, но си имам принципи. Играя честно и се придържам към правилата.
— Не бих ти се доверил. Сядай долу! Искам да поговорим.
Той се поколеба, но настани гнусното си тяло в креслото.
— Бих желал да не си толкова мнителен, бейби — изплака той и се намуси. — Моите условия са ясни. Ти ми даваш петстотин лири, аз си мълча и ти напускаш страната. Става толкова просто, нали? Не мога да ти причиня нищо лошо, ако ти не си тук.
— Още не съм заминал — казах. — Нищо не ти пречи да ме прецакаш на два пъти, докато чакам да отпътувам, нали така?
— Но аз не бих направил подобно нещо — запротестира Коул. — Не е в стила ми да съм подъл.
— Напомни ми да поплача на тия сантиментални приказки някой път. Я си представи, че Коридън те притисне? Как ще разбера, че не си му казал, че не Нета, а сестра й е умряла?
— Не ставай глупав, бейби — отвърна той. — Нали ако кажа това на Коридън, ще си навлека неприятности?
— Сестра й умря, нали?
Той премига:
— Разбира се.
— Откъде знаеш? Виждал ли си някога сестра й?
— Разбира се — повтори той, попипа се за носа и се втренчи замислено в мен.
— А защо каза, че е била Нета?
— Не смятам, че трябва да се задълбочаваме в това, бейби — размърда се неудобно. — Имам си причини.
— Колко ти плаща Питър Френч, за да мълчиш? — изстрелях въпроса.
За миг се втрещи, след това се захили.
— Май не пропускаш много. На този въпрос не мога да ти отговоря. Ще наруша дадена дума.
— Добре — свих рамена. — Нека се върнем на темата. Искаш от мен петстотин лири или в противен случай ще дадеш на Коридън лъжливи факти, за да ме натопиш в две убийства, така ли е?
— Да, това е идеята — каза със самодоволна усмивка. — Но се съмнявам, че можем да го напишем някъде. Но между нас двамата, да, това е идеята.
Кимнах, доволен.
— Можеш да вземеш парите. И господ да ти е на помощ, ако се опиташ да ме преметнеш. Ще те намеря и ще те направя на пихтия.
— Имаш думата ми — каза с патетично достойнство. — Тя е достатъчна. Ти си американец, и естествено, не можеш да разбереш, че с думата си англичанинът залага собственият си живот.
— Я се разкарай с това високомерие, ти дебела въшко! — изкрещях.
Повдигаше ми се.
— Не мислиш ли, че загубихме доста време? — поклати той глава. — Къде са парите?
Отидох до бюрото, отворих го и извадих едната пачка, която преди бях решил да дам на Нета. Хвърлих я в скута му.
— Ето — казах, като го наблюдавах. Той се втренчи в парите, очите му изхвръкнаха. Пипна ги, погали ги.
— Вземай ги и се махай.
— Имаш ли против да ги преброя, бейби? — запита с развълнуван глас. — Не че не ти вярвам, но така правят бизнесмените. А и може да си ми дал повече — избухна в смях.
— Давай, но побързай. Не мога да те понасям повече.
Настъпи дълга пауза, докато ги преброи. Трепереше от възбуда, изцяло обсебен от шумоленето на банкнотите. Накрая свърши и кимна. Имаше проблясък на недоверчив триумф в очите му.
— Добре, бейби, — каза — не мислех, че ще си толкова лесен. Смятах, че ще си имам доста проблеми с теб. — Прибра банкнотите в джоба си и се усмихна по загадъчния си начин. Не беше приятна гледка.
Аз се засмях.
— Измитай се, дебела въшко!
Той погледна към момината сълза, окачена на илика му, свали я и я остави на масата.
— За спомен, бейби — каза и се закикоти.