— Но сега не е време за това — каза, притеснена. — И е опасно, полицията може да ни види. Не ми харесва това, Стиви. Защо не го доведе тук?
— Не би могъл да дойде тук — рекох. — Трябва да оправя разни неща. Няма за какво да се тревожиш. Имаме среща в един бар на Найтбридж. С кола съм. Ще поговорим с него и ще уточним нещата. После той ще се върне на летището, а ние тук, ще вземем багажа ти и ще го последваме. Самолетът няма да излети преди десет и половина. Имаме много време.
Видях, че не й хареса тази идея, но нищо не можеше да направи.
— Добре, Стиви. Ти знаеш най-добре. Ще си взема шапката и съм готова.
Изчаках я като крачех из стаята, сетих се за Маджи Кенит и се вцепених.
Нета излезе от спалнята след малко. Шапката й приличаше на капак на тиган, но й отиваше.
— Той направо ще се влюби в теб. Изглеждаш невероятно — хванах я за ръката. — Хайде! На пръсти! Нали не искаш мисис Крокет да връхлети върху нас, докато излизаме.
Промъкнахме се надолу по стълбите и се настанихме в Буика, който бях наел.
Карах по Кромуел Роуд. Нета попита:
— Какво стана, Стиви? Даде ли на Джу парите?
Очаквах това и бях подготвен с лъжата.
— Да. Взе ги, гадният плъх, само се надявам да не ме прецака пак преди да напуснем страната — хвърлих й бърз поглед, видях че пребледня и стисна устни.
— Кога му ги даде? — нотка на колебание се долови в гласа й.
— В три и половина днес следобед. Петстотин лири. Това са доста пари, Нета.
Тя не каза нищо, стоеше загледана право напред.
Като стигнахме до един малък бар в една глуха уличка зад Найтбридж, тя се обади:
— А Джак Брадли? Чу ли се с него?
— Не. — казах. — Нищо не мога да направя относно Брадли. Коридън е извън града. Не мога да взема пръстените, преди да го попитам. Ултиматумът на Брадли беше до четири часа. Предполагам, че ченгетата ме търсят вече. Но са закъснели. Напуснах Савой този следобед. Целият ми багаж е в колата. Готов съм за път.
Ние излязохме от Буика.
Нета огледа улицата и запита:
— Сигурен ли си, че сме в безопасност? Струва ми се лудост да дойдем тук, където могат лесно да ни видят.
— Успокой се. Достатъчно е безопасно. Барът е забутан. Никога не биха ни намерили тук — забързахме към него.
Хари Бикс, облечен в пилотската си блуза, изрисувана отпред с един гмуркащ се албатрос, със значката си от ескадрилата, се беше облегнал на барплота с чаша скоч и сода в ръка.
Бикс, мощен, добре-сложен, се оправи към нас като ни видя и подсвирна при вида на Нета.
— Здравейте! — възкликна той, с усмивка до уши. — Ти наистина си хванал чудо! Страхотна е!
— Нета, това е Хари Бикс — бутнах я напред. — Подай ръка на пилот номер едно на Военно Въздушната Авиация. И ако той не винаги се държи като човек, а като животно, моля те, прости му. Той е извън своята джунгла.
Нета подаде малката си ръка в неговата огромна лапа и го дари с зашеметяваща усмивка, която го удари в слабините.
— Лейди, защо се движите с такъв вагабонтин? — запита чистосърдечно. — Не знаете ли, че той има две съпруги, осемнадесет деца и десет години за криминални престъпления? .
Нета се засмя и поклати глава.
— Затова го харесвам. Такава съм си.
— За бога! — извика изумен. — Наистина ли го харесваш или заради парите си с него?
— По малко и от двете — отговори, като се престори, че е разбрала въпроса.
— Е, добре, това си струва едно питие. Какво ще кажете за уиски или бихте предпочели нещо по-леко?
— Уиски е добре — каза тя.
Бикс помаха на бармана и поръча две големи. Обърна се пак към Нета.
— Къде се крихте досега? Мислех, че познавам всички хубави дами в Лондон.
— А аз — че съм срещнала всички самотни американци тук — отвърна тя.
Бикс се захили и ме сръга в ребрата.
— Брато, ти си наред. Излез отвън и ми направи тая услуга да си счупиш крака.
— Тя просто се шегува — казах. — Защо тогава преди десет минути ми каза, че всички от Военно-въздушните сили са мижитурки, Нета?
— Но тогава не познавах Хари — запротестира Нета. — Вземам си обратно думите.
Бикс се наведе напред.
— Ние сме солта на земята, сладурче — каза. — Така казват и по вестниците, а вестниците никога не лъжат.
— Не лъжат много — рече Нета.
След като барманът донесе питиетата и се отдалечи, Бикс продължи:
— Значи искате да пътувате с мен, така ли? — попита.
Нета го погледна, изведнъж станала сериозна. Кимна.
— И бихте ли ми се доверила да Ви прехвърля там? — продължи той.
— Бих ти се доверила, като се качим на самолета, но не другаде.