Бикс избухна в гърлен смях.
— Виж, това девойче се майтапи, Стив. Доста е нажежено, за да се държите за мен. Лейди, аз се шегувах преди малко. Жените не значат нищо за мен. Попитайте Стив, той ще потвърди.
— Точно така — казах аз. — Жените не значат нищо за него, но само го остави насаме с някоя и гледай какво става.
— Защо, ти плъх такъв,... — започна сломено той.
— И предполагам, не мога да му се доверя? — попита Нета. — И няма да викам за помощ.
— Няма? — Бикс попита и очите му изскочиха. — Така честно ли е? — обърна се към мен. — Изчезвай, трима сме, ти само пречиш!
— Хайде да спрем тия глупости и да се хванем за работа — настоях аз. — Сега я видя, ще се съгласиш ли?
Бикс изпи уискито си, погледна Нета, погледна мен.
— Да, не мога да откажа на красавица като нея. Но е дяволски риск.
— Ами! — казах. — Знаеш, че е лесно. Не го слушай, Нета, придава си важности.
— Сериозно, рисковано ли е? — попита Нета, като търсеше лицето му.
За момент Бикс се бореше с изкушението да преувеличи, но се отказа.
— Е, не чак толкова много — призна той, като ми се намръщи. — Веднъж да придумаш пилота — както е в случая — и става лесно. Ще се срещнем на входа на летището, ще тръгнем заедно, ще пием по едно сред тълпата. После ще предложа да ви покажа моя самолет и ще слезем на пистата. Няма да има никой наоколо, ако сме там преди десет и петнадесет. Двамата ще се качите на самолета и ще ви покажа, къде ще се скриете. Ще излетим в десет и половина. Когато се приземим, ще ме чака кола. Всичко, което трябва да направите, е да стоите отзад на колата. Ще хвърля разни мои неща отгоре ви. Когато излезем от летището, ще можете да се покажете. Ще ви оставя, където пожелаете.
Нета се замисли за момент.
— Наистина ли е толкова просто?
— Да. Правил съм го и преди, ще го направя и сега. Но предупреждавам, ще искам по целувка от пасажерите си.
— Мен няма да ме целунеш — студено казах. — По-добре да преплувам Атлантическия, ако са такива условията ти.
— Аз също — забързано каза Хари. — Не говорех на теб, глупак.
Нета му се усмихна:
— Няма да има проблеми с това. Мисля, че условията са разумни.
Ние побъбрихме двайсетина минути, изпихме доста уискита, и в осем и десет Бикс реши, че е време да тръгва.
— Чакам ви двамата на летището в десет без петнадесет. Не закъснявайте — хвана ръката на Нета. — До скоро — продължи той. — И запомнете, ако се уморите от него, аз съм следващият в списъка. Червенокосите ме пробождат право в сърцето.
— Ще запомня — каза, като му хвърли втренчен поглед, който го омаломощи. — Ако Ви опозная по-добре, — тя продължи — и ако реша да го напусна, въпреки, че е много мил и има добри маниери.
— О, това няма да му помогне. — Бикс се захили. — Е, не е крадец като мен.
Надигна се и тръгна, като че летеше.
В момента, в който вратата се трясна след него, Нета загуби веселата си усмивка и ме погледна нетърпеливо.
— Сигурен ли си, че всичко е наред? Той е такова момче. Сигурен ли си, че можем да му се доверим да ни прекара читави? — повтори тя.
— Не се тревожи — казах. — Той е минавал хиляди пъти над Океана. Бомбардирал е Германия от @ада до замята и обратно. Може да изглежда като момче, но не се заблуждавай. Каквото каже, ще го направи. Той те хареса, а това значи, че сме в сигурни ръце.
Тя въздъхна тежко и хвана ръката ми.
— Добре, скъпи. Няма да се притеснявам, но съм нервна. Какво ще правим сега?
— Ще отидем до апартамента, ще вземем нещата ти и право на летището. Хайде, Нета, екскурзията започна.
След десет минути бяхме в апартамента на Маджи.
— Пътуваш леко, надявам се — казах и хвърлих шапката си на канапето.
Тя кимна:
— Да. Не искам да оставям тук всичките си прекрасни рокли, но ще си купя, каквито си пожелая оттам. — Тя се приближи и обгърна врата ми. — Толкова си чудесен, Стиви. Не мога да ти се отблагодаря никога. Не знам какво щях да правя без теб.
За момент се почувствах като мръсник, после се сетих за начина, по който изглеждаше Литълджонс, безпомощен на земята, и това ме вледени.
— Забрави — казах. — Готова ли си?
Тя каза точно това, което се надявах да каже: от него зависеше успехът или провалът на моя план.
— Дай ми пет минути, Стиви. Искам да се преоблека. Не съм с достатъчно топли дрехи за това пътуване.
— Хайде! Облечи си вълнени дрехи. И проклет да съм, ако не дойда да ти помогна.
Тя се засмя неловко и отиде до вратата на спалнята.
— Стой отвън, мистър Хармас — подсмихна се тя с лъжлива строгост. — Мина доста време, откакто не си ме виждал гола, срамувам се.
— Права си — изведнъж станах сериозен. — Беше отдавна: доста отдавна, Нета.