Но тя не ме слушаше. Влезе в банята и затвори вратата. Чух да превърта ключа.
Седнах на канапето и запалих цигара. Дланите на ръцете ми бяха влажни, краката ми трепереха. Нормална треска при вълнение.
Минаха пет минути, после още пет. Чувах Нета да се движи в другата стая. Пепелта от цигарата ми падаше на пода.
— Хей! — запазих самообладание и извиках. — Времето напредва, Нета!
— Идвам след миг.
Минута по-късно чух да отключва и тя излезе.
Беше облечена в светъл вълнен пуловер, черни панталони и кожено палто, наметнато отгоре. В дясната си ръка носеше куфар.
— Съжалявам, че се забавих — каза и ми се усмихна, въпреки, че лицето й пребледня, и очите и излъчваха нетърпение. — Само пет минути след девет е. Добре ли изглеждам?
Пристъпих към нея.
— Изглеждаш невероятно! — казах и я обвих през кръста.
Тя ме бутна почти грубо, разтърси глава и се опита да запази усмивката на устните си. На мен ми се стори изкривена.
— Не сега, Стиви. Нека почакаме, докато бъдем в безопасност.
— Всичко е наред, скъпа.
Тя ме блъсна прекалено късно. Вече бях напипал онова, което търсех под пуловера й, на кръста.
— Хайде, да вървим.
Взех шапката си, огледах стаята, за да се уверя, че не сме оставили нещо и пристъпих към вратата.
Нета ме последва. Аз й носех чантата. Тя — коженото си палто на рамо.
Отворих вратата.
Пред лицето ми, с ледени очи, с изкривена уста, стоеше Коридън.
Глава двадесет и четвърта
Пронизителният вик на Нета разцепи въздуха.
— Здравей, Коридън — въздържано го поздравих и отстъпих назад. — Май успя да дойдеш за финала.
Той влезе в стаята и затвори след себе си. Очите му любопитно се спряха на Нета. Тя се отдръпна назад и закри лицето си с ръце.
— Не знам какво сте намислили вие двамата тук, — ядно изрече Коридън — но това ще почака. Имам заповед за арестуването ти, Хармас. Съжалявам. Предупреждавах те нееднократно. Брадли подаде жалба срещу теб за кражба на четири пръстена й извършено насилие. Ще трябва да дойдеш с мен.
Тъжно му се усмихнах:
— Много, много лошо. Точно сега, Коридън, има по-важни неща, за които да се тревожиш. Я виж тази млада жена тук. Не искаш ли да ти я представя?
Посочих към Нета, която се втренчи в мен с изопнато пребледняло лице и премрежен поглед. Коридън пък ми хвърли суров поглед:
— Коя е тя?
— Не се ли сещаш? Виж й червената коса. Не чувстваш ли мириса на люляк? Хайде, Коридън, какъв детектив си, по дяволите?
По лицето му се изписа учудване.
— Тя да не би да е...? — започна той.
Поклатих глава към Нета и казах:
— Съжалявам за това, дете. Но няма как да се измъкнеш вече — обърнах се пак към Коридън. — Да. Запознай се с Нета Ани Скот Брадли.
Нета се сви от ужас.
— О, — задъха се тя. — Ти, ти... копеле мръсно!
— Подбирай си речника, сладка. Коридън лесно се разярява.
Коридън се вгледа в Нета, после в мен.
— Казваш, че тази жена е Нета Скот? — запита.
— Разбира се, че е. Или мисис Джак Брадли, също Ани Скот, както предпочиташ. Аз бях прав, тя не се е самоубила. Ето я, от жива, по-жива. Освен това ще ти покажа нещо, което би те заинтересувало.
Сграбчих Нета точно когато се опита да избяга към другата стая.
Лицето й стана като варосано; очите й мятаха искри от гняв и страх. Опита се да ме зашлеви. Хванах я за китките, извих ръцете зад гърба й и я приклещих пред себе си.
— Спокойно, дете — казах, като се пазех от яростните й юмручета. — Покажи на инспектора какво хубаво бельо носиш. — Хванах я за пуловера и го смъкнах през главата й. После я повалих, докато тя пищеше и се мяташе, и дръпнах ципа на панталоните й.
Коридън изпсува и се приближи към нас.
— Спри! — извика той. — Какво си мислиш, че правиш?
— Дера един заек! — заблъсках Нета към канапето и я проснах отгоре. Напънах се малко, докато я узаптя, но накрая стъпих с коляно върху гърба й.
Коридън сграбчи ръката ми, но аз го отблъснах.
— Я погледни този тук колан — посочих към тежкия метален колан, увит около кръста на Нета.
Коридън замръзна на място, изруга нещо под носа си и после отстъпи назад.
Откопчах токата, измъкнах колана и го вдигнах.
Нета лежеше на канапето, със стиснати юмруци и учестено дишане.
Изсипах съдържанието на колана в краката на Коридън.
— Ето ти, братле — приповдигнато заявих. — Скъпоценности за петдесет хиляди лири! Само виж! Плячката, задигната от Аленби.
Коридън се втренчи в пръстените, огърлиците, гривните, разпилени по килима. Диаманти, рубини, смарагди искряха като малки слънца на светлината.