— Тия приказки само предположения ли са или имаш доказателства? — попита Коридън.
— Само предположения — си признах. — Но Нета ще проговори не след дълго.
Коридън погледна към нея и после ми изръмжа:
— Давай нататък!
— Ще оставим за момент смъртта на Джакоби и ще се спрем на Литълджонс. Важно е, защото аз разбрах, че Нета, не е същата, онази, която аз познавах, и не можех да й позволя да се измъкне след убийството му. Аз харесвах Литълджонс. Беше печен, и още повече, работеше за мен. Бях му разказал всичко, което знаех по случая, и той е осъзнал нещо, което бях пропуснал. Че Селма по някакъв начин е намесена и че би могла да е убитото момиче. Той не беше виждал Селма, но аз видях мъртвото момиче. Бедничкият, искал е да ме изненада. Открил е къде живее Селма и е отишъл да потърси у тях някаква нейна снимка. Искал е да ми покаже една и аз да разпозная на нея мъртвото момиче. Намерил е снимка. Част от нея беше останала между пръстите му, когато го намерих мъртъв, Но тогава Нета го е хванала. Тя е разбрала, че той я е разкрил и го е убила. Това аз никога не бих й простил и й устроих капан, като я залъгах, че ще я преведа в Америка. Но аз вече подозирах, че плячката от онзи обир ще замине с нея.
— Но това все още не обяснява как си разбрал, че плячката ще е в нея? — Коридън се намръщи. — Не каза ли, че този Питър Френч е убил Селма Джакоби?
— Не. Нета твърди, че е той. Но лъже. Питър Френч въобще не е намесен в историята. Бил е изкупителна жертва, за да ме заблуди за истинския убиец.
Нета бавно се изправи на крака, лицето й гореше. Коридън направи крачка напред и запита:
— Тогава кой е убил Селма Джакоби?
— Този, който е убил и Маджи Кенит — казах, като се приближих до вратата на кухнята. — Нека да ви представя някого — отворих вратата. — Хайде, излизайте. Достатъчно дълго стояхте вътре.
Детектив-инспектор О’Мали и трима цивилни полицаи влезнаха в стаята. Погледнаха мен, после Коридън, после Нета.
— Ето го убиецът на Селма Джакоби и Маджи Кенит — посочих с пръст към Коридън.
Глава двадесет и пета
— Очаквам от теб да се държиш тактично и сдържано с Хари Бикс — казах на Кристел докато пресичахме фоайето на Савой към Фред Улман и Бикс, които разглеждаха щанда с книги. — Той е като вълк, който познава всички поляни. Не го окуражавай и ако не се отделяш от мен, ще бъдеш в безопасност.
— Що не си взе капелата и дайрето? Кой иска да е в безопасност днес? — запремига тя.
Хари Бикс ни зърна, сбута Улман, пооправи си вратовръзката и високо ни поздрави.
— Добре, добре, — каза, като се приближихме. — Синята брада пак се справи. Сърцето ми се къса, как намираш все такива прекрасни дами? Сигурно фатално ги привличаш, а, или нещо друго?
Въздъхнах.
— Кристел, това е Хари Бикс. Не му се доверявай. Дори вълната ще изкара, че е памук. Хари, запознай се с мис Годуин. Дръж си ръцете в джобовете, докато разговаряш с нея и отсега да се разберем, тя си е моя. Господинът с торбичките под очите, дето гледа в земята е Фред Улман. Фред, мис Годуин.
Улман кимна малко отегчен, но Бикс го сръга и загледа Кристел.
— Това е най-вълнуващият момент в живота ми — каза и й хвана ръката. — Вие не сте само негова, нали? Такава прекрасна жена не би си губила времето с полужив дървар като него, нали?
Махнах ръката му от нея и придърпах Кристел.
— Лапите долу. Тази блондинка смятам да пазя за себе си. Отивай да ловиш, където си искаш — казах и поведох Кристел към грил-ресторанта. — Хайде, да отидем да вечеряме. И, Фред, моля те, дръж този ловец на жени далеч от нас.
— Защо вие двамата така се потите, мен жените само ме провалят — обади се Фред. — Цял живот съм бягал далеч от жени и вижте ме сега.
— Ти се погледни. Аз нали те виждам — каза Кристел натъртено.
Седнахме на една маса и поръчахме вечерята. Хари Бикс поде: