— Лойя…
Торн стремително се приближи, сграбчи я за раменете, главата й се отметна, той надникна в очите й.
— Какво искаш от един уморен маг, който се стреми да опази крехкия ни свят от злини и беди? — прошепна Водният. — Какви ги говориш… глупаво коте…
— Ще стопя твоята умора, Торн — ръцете й замилваха кожата му в раздраното на гърдите. — Ах, нали не те одрасках?… Торн, само за миг… само за малко — бъди мъж, не владетел и магьосник… Забрави заедно с мен всичко… както забравям аз, когато съм до теб…
Торн впи устни в нейните. В целувката му имаше повече нетърпение, отколкото опит. Откога ли не е бил с жена? Лойя съвсем не на шега взе да се възбужда.
— Прави с мен, каквото искаш, Торн…
Знаеше, че няма да й устои. И той прие поканата. Със щастлив смях Лойя му помогна да се съблече. Измъкна се грациозно от роклята си и няколко секунди се изплъзваше от ръцете на мага, дори го накара да я гони — малкото й отмъщение за изживения страх.
После му позволи да я настигне. Торн не можеше да говори, хвана я, повали я и грубо, нетърпеливо проникна в нея с енергия на младок и с почти същия резултат. Лойя застена, прегърна омекващия вълшебник, изви снага под него:
— О… Торн… Торн!
„А таванът на кабинета ти, миличък — помисли си в същото време, — за нищо не става! От тази влага… Отдавна му е време да се белоса.“
Подчинявайки се на небрежен жест на Торн, стичащата се по едната от стените вода помътня и стана огледална. Лойя стоеше пред нея и решеше косите си.
Вълшебникът през това време киснеше в басейна — в средата на кабинета подът се втечни. Ята оживели рибки се щураха покрай Торн. Лойя косо следеше как могъщият маг се забавлява като дете, ловейки в шепи повратливите водни създания. И при това глуповато се усмихваше.
Но преди всичко вниманието на Котката бе погълнато от собственото й тяло. Тя се изправи на пръсти, раздвижи рамене. Под матово-бялата й кожа мърдаха стегнати мускули.
„Хубава съм — реши Лойя. — Още съм много хубава. Тежко се удържа младостта, даже за маг, даже за маг от Котешкия клан. Но си струва… За тази фигура — да, струва си!“
— Добре ли ти беше, Лойя? — уж небрежно подхвърли Торн.
— Да, мили — отвърна Котката, придирчиво издирвайки по себе си намеци на излишна сланина или целулит. Тази гънка на корема… Улови в огледалото подозрителния поглед на Водния и додаде: — Беше чудесно… та аз от толкова време те желая, Торн!
Вълшебникът се успокои.
— И аз те желаех.
Лойя мислено се усмихна. Горкичкият Торн. В сексуално отношение развитието му е спряло на нивото на пубертета. Да не би заради това всички Стихийни магове са все толкова загрижени за съдбините на света? Защото не им остава време за здравословно пълноценно чукане?
Лойя изглади от плоското си коремче сянката на някаква гънка и реши, че няма нищо страшно. Явно е изяла някой-друг сладкиш отгоре заедно с приятелките си. Малко повече физически упражнения и ще й мине.
— Отново те искам, Торн, мили! — провикна се тя и се втурна към басейна. Скок и се гмурна във водата, откъдето Торн се мъчеше да потули ужаса си. Но Лойя се постара да му помогне и опитът й надви комплексите му — съвсем след малко телата им отново се сплетоха в прегръдки… А подир още две-три минути (ех, Торн, Торн…) тя игриво навиваше на пръста си твърд като четка кичур от косата му и си мъркаше под носа някаква песничка.
— Ако можехме да се срещаме по-често, Торн — промълви тя внезапно. — Всеки ден…
Магът се вкамени.
— …тогава бихме се сдобили с чудесни водоплаващи котенца… Момичетата нека приличат на мен, а момчетата… хммм, и те на мен.
Магът бе близко до отчаяние.
„Само да не ме удави в басейна от уплаха“ — рече си Лойя и довърши:
— Колко жалко, че клановете не ни позволяват това.
Торн възстанови дишането си и произнесе важно:
— Затрудненията идат не само от законите на Ордените, Лойя. Тежки времена настъпват за Средния свят.
— Така ли? — цялата тя изобрази учудване. — Народът ли се бунтува? Или Сивия предел се е развеял като дим? Или Природените…
— Да.
— Подготвят нахлуване? — Лойя старателно прикри истинските си чувства зад сдържано вълнение и ярост. Заяви предизвикателно: — Да заповядат! Кланът на Котките е готов! И без това момчетата ни скучаят…