А ако агресорът бъде предвождан от Сътворен Дракон…
Тя зиморничаво сви трепнали рамене. За такъв ужас дори не желаеше да помисля. Особено ако Ритор успее да премахне Убиеца. В този случай клановете от Топлия бряг няма да имат никаква надежда. Участта ще им е една — смърт, геройска гибел… или бягство на север. С напразни упования да спечелят още няколко години живот… Не, подобен дар от Природените не може да се очаква, няма да им позволят да оцелеят. Нахлуят ли, те няма да се ограничат нито с Топлия бряг, нито с Пеещите гори, нито със степите, нито със северните лесове или земите край Сивия предел. Природените няма да спрат, докато целият този свят до най-дребната песъчинка не стане техен. Няма защо да се хранят призрачни надежди.
Нима тя, Лойя Ивер, сгреши като попречи на Торн да убие Ритор на бала? И с това отвори пътя на ужасното чудовище, идещо иззад Разлома на световете?
Не. Интуицията още не я е подвеждала. Когато липсват точни сведения, интуицията е най-верният съветник, най-надеждната опора. Преди не се беше лъгала, защо би се заблудила сега? Ритор не е самоубиец. Той не би унищожил единствения шанс за победа. Впрочем, той залага на друго…
На завръщането на Дракона.
Лойя избута в ъгъла на подредената от пуловете фигура бледосиния знак, бележещ с водния си цвят Торн. И подхвърли между него и Въздушните голям златист пул. Кръглото дървено парче подскочи, търкулна се… и застана на ребро.
Лойя прехапа устни. Не, това са глупави суеверия! Та тя не е седнала да гадае, още по-малко с помощта на шарените дървени кръгчета, с които Хор и неговите котараци отмятат залозите при игра на комар! И щом златистият пул е застанал на калъч, поклащайки се сред другите — какво от това? Нека си стърчи! Голяма работа.
И така…
Ритор не се съмнява, че без Дракона това нападение няма да може да бъде спряно. Предводителят на Въздушните е опитен, навярно най-опитният боен маг на целия Топъл бряг. И след като е готов да рискува клана си и да постави на карта стотици и хиляди животи само и само Драконът да се завърне, значи…
При това да се завърне в свят, където не го дебне вече готов за дуел, преминал инициацията Убиец.
Но… какво ще правят с Дракона после, когато… ако отблъснат нахлуването на Природените? Ритор не може да не е мислил над това — какво ще последва после. Отново Крилатите Владетели ще тиранстват в Средния свят? Това ли е изходът, това ли е алтернативата, цената — ограничения върху практикуването на магията, свирепи закони, тежки данъци?… А, не. Стига. Сърбали сме тази попара. Ненапразно всичките ордени подпомагаха Ритор, който единствен бе способен да издържи и понесе бремето на Убиеца на Драконите.
Лойя не издържа и изфуча, досущ като сърдита котка. Изход — няма! И тъй зле, и инак лошо. Сговорна дружина — всеки за своето милее. Не плюй в извора, че хвърлен камък…
Тя осъзнаваше, че за първи път е попаднала в положение, при което не съществуваше еднозначно решение. Преди бе задължена да мисли как да опази клана си — и толкоз. И да не допуска междуособици. Ала сега изглежда й се налагаше да заеме позиция. Кой щеше да се окаже прав — Торн или Ритор? Везните се колебаеха в неустойчиво равновесие и дори нищожен полъх в едната или в другата страна необратимо би нарушило баланса. Да встъпи ли Ивер в противопоставянето на Стихийните, или да ги остави да си изясняват отношенията? Преди би постъпила точно така, според принципа „двама се бият, третият не се меси“.
Но не и сега. Не биваше да пренебрегва опасенията на Ритор. Както впрочем и убедеността на Торн, че клановете ще се справят и без разни Дракони. Само следва да унищожат Дракона на врага… заедно с другия, ако той все пак намисли да се появи в Средния свят…
Никога преди Лойя не се чувстваше толкова объркана и оплетена във взаимно изключващи се варианти. Доскоро в такива случаи добро лекарство биваше бърз и незадълбочен секс. Ала в момента за подобна почивка дори й беше противно да помисли.
Убиецът… Колко жалко, че малко знаеше за него. Стихийните твърде ревниво опазваха тайните си. И липсата на информация отваряше възможност за действие. Съвсем прост извод.
Лойя Ивер трябваше да го намери и да поговори с него. Можеше да го проучи — нали тя е маг първа степен, дори и от тотемен клан. Напълно достатъчно, за да прецени как в крайна сметка той ще постъпи.
Освен това, не е задължително Убиецът да напада всичките Дракони. Или да ги убива незабавно. Може и после. Дааа… Хор отново ще се гневи. Но няма как.